Снегът преди и след (но не и по време на) празниците е климатична перверзия. Искам да кажа - бяло е, красиво е и ми създава коледен уют по никое време. Къде беше тоя сняг преди седмица, когато си седях вкъщи и печах тава след тава след т...

Така. Като изключим едни двайсет дни (2х10), през които бях в Лондон (а там съм щастлива по подразбиране) и една много конкретна вечер около средата на текущия месец, мога да обобщя, че в личната ми история лето 2009 си беше един класиче...

Така.
Елено, следващия път, когато знаеш, че:
а) не трябва да правиш нещо и

неповторимо усещане
истински вкус
незабравимо преживяване

Ако попаднете на тази врата, значи сте почти у нас и ви чака злостно преяждане с мъфини...
... и коледни сладки
... и пандишпанов сладкиш с диви ягоди

Човек и добре да живее...
... все някога слага в блога си снимка на котенце. Нека все пак това не ви заблуждава - скоро пак ще се върна към неразбираемо-поетичните глупости. Котенцето идва да илюстрира нивото на работния ми ентусиазъм д...

Канела
Макар да е горчиво, кафето ми сутрин ухае на кекс - мълчаливото ми обяснение в любов към противоречията. Логиката помага, когато трябва да създаваме структури, но само противоречието ражда нови смисли.
Тютюн за лула

- Нали знаеш - каза му, приседнала на пейката - обичам да те моля за разни неща, които всъщност мога да свърша и сама. И... благодаря, че ги правиш за мен. Обичам да ми помагаш.
- Знам - отвърна. - Аз благодаря, че ми даваш възможност д...

Подозирам, че рано или късно на повечето "съдържатели" на блог им се налага да прибегнат до някаква форма на следния текст. Поводът за написването му е поредният трол, с нищо неразличаващ се от десетки други преди него. Причина...

На 18 бях неустрашима. И не, че не ме беше страх. Просто не го взимах насериозно. Страха. На 18 бях като госпожица Сюзън* - разхождах се с ръжен в ръка, готова да пребия до смърт всеки таласъм, в който съм се объркала да повярвам. Пишех ...

Иска ми се тези дни да са повече. Дните, в които се вбесявам до крайност на всички онези неща/хора, към които иначе съм търпелива. В такива дни не плача. Това е бяс отвъд сълзите и необходимостта от тях. Градивен бяс. Кара ме да се проме...

Ами, как да ви кажа, за него няма приличен начин да се говори. Първо - той е дракон. Което веднага навява топли къмто горещи мисли и, след по-внимателно вглеждане в страничното огледало, се оказваме с опърлени вежди от самото споменаване...