инвентаризация на всички "не"-та
това ми трябва
карта на земите, намиращи се

Понякога светът пропада за миг под краката ти. Ей така - в единия момент си стъпил здраво на твърда, сигурна почва, а в следващия наоколо прелитат облаци и най-близката планета е на няколко хиляди светлинни години.
Помага само номерът на...

Изглеждаш като милион долара на цяло - казва ми той, размахва ръка с неизменната си цигара, а аз се смея и влизам в стаята и наистина се чувствам така прекрасна в онази рокля - черна с големи червени цветя и тънки презрамки.
Разчиствайки...

На закуска - Fernгo de Magalhгes и  Oliver van Noort. Буря в чаша кафе.
@
 

хванах сянката ти
да целува сянката ми
скришно

Щастието е опасна материя, до която ни е страх да се докоснем. С право. Алхимична реакция, за която няма точна формула. Налучкваме. После никога не сме същите, но обикновено сме повече себе си.Изникват въпроси, зад които не чака нито еди...

Хора, моля ви, НЕ СЕ захващайте да превеждате художествена литература ЗА ИЗДАВАНЕ, ако не можете да го правите наистина добре. Първо - рядко плащат достатъчно пари за това иначе чудесно занимание. Второ - след вас ще трябва да се мъчат р...

най-хубавият ми спомен - една ветровита вечер на едно пристанище - така и не се е случил
но от него косата ми още мирише на сол и на зимния вятър
който насълзява очите

Седи на бюрото и гледа чашата и сметаната вътре - малка бяла планина с вулканичен връх, не потъва в кафето. Посяга към молива, потапя го, разбърква. В изстиващото кафе сметаната се разделя на архипелаг.  Дълго време гледа как островите с...

Сънувах и поредния странен сън тези дни и се замислих - колко е плашещо, че част от мен знае отговорите на най-важните въпроси и колко е хубаво, че все пак ми ги казва, от време на време, в някой сън...
***
На човек, забелязала съм, му се ...

Стихче от Морис Карем ме догони, в края на един безобразен вторник. Странно ... как съм го запомнила, със все превода, който му направих преди хиляда години, в гимназията...
Tu es la saveur de mon pain,
Le dimanche de ma semaine,

Един от онези понеделници, в които всичко е криво. Елена, събудена в пет, от собствените си мисли. Компютър. Кафе. Компютър. Още кафе. И пак кафе. Кадри от  класиката на Алмодовар. Елена скубе къдрици, хапе устни, ругае на ум. Още кафе. ...