Прочетен: 5034 Коментари: 15 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2007 00:43
Прощавайте, г-не... онова парче щастие ей-там... за колко го давате?
Да, да, онова на дъното, леко олющеното, дето едвам му се вижда крайчето. Да, същото. Не, не се притеснявайте, че е смачкано... от топлината на ръцете ми ще се оправи, сигурна съм, ето така... да... виждате ли... няколко още погалвания и ще стане съвсем като ново. А и аз ще го държа в ръце всеки ден и няма да се появят повече тези гънки. Не, защо да ме притесняват драскотините? Заглеждал ли сте се? Образуват една особена шарка. Да, прав сте, не е точно красива, но... има нещо в нея, ето – за кой път вече се връщам при Вас... Да, сетих се! Сетих се на какво ми прилича... прилича ми на карта на съкровище, а от този ъгъл пък напомня лабиринт, виждате ли? Ей-тук е изходът, да, точно където е ръката Ви.
Да, аз минавам редовно от тук и то е все там, това парче, в същия ъгъл, леко смачкано, но, нали видяхте, още щом го докоснах и гънките взеха да се стапят... като онази леката мараня над полето, нали се сещате, в края на пролетта, точно така се стапя, а лъчите на слънцето като пръсти... Да, казвали са ми, че съм поетична. Да, прав сте, сигурно затова ми се привиждат лабиринти и съкровища сред драскотините. Глупаво е, вярно. Но, наистина, не се тревожете, не ми пречат тези драскотини, правят го някак по-истинско, не знам как да го обясня, то е като книга, четена много пъти и читателите й са оставяли... всеки от тях, нали разбирате, е оставял бележки в полетата, а понякога можеш да усетиш и поизветрял парфюм или да попаднеш на липсваща страница.
Аз... отплеснах се, прощавайте, исках само да кажа, че не са страшни драскотините, напротив, така го различавам сред онези, еднаквите, с безупречната повърхност, които, странно, не ми говорят нищо. Дори думата безупречно сега като я казах и прозвуча някак кухо, като празна захарница – не е останала нито бучка захар и се налага да пиете кафето си горчиво, сещате се...
Да, всъщност, исках да Ви попитам... за това парче щастие... колко струва?Само, надявам се да не кажете половин царство, както е по традиция, защото аз... не за друго, ами нямам си царство. Освен, ако не броим, разбира се, онова на поезията и тогава, ще се наложи, колко неловко, да Ви дам нещо като... половин стих или... Дали ще се съгласите на половин монолог, поетичен, лявата половина?
Колко, казвате, струва? Три целувки и половин прегръдка? Ако се приближите малко... ще мога... да, точно така... да Ви дам пет целувки... Не, моля Ви, задръжте рестото.
Мисля сега да замълча за да не развалям момента.
А ето и нещо за светенето.
Когато в най-тъмните нощи
те посещавам по чорапи,
ти ме гледаш с желание в мрака
и ме караш да се чувствам
светещ.
п.п. благодаря за моралната подкрепа в онзи ти коментар. Човекът е прав, има хвалипръцковщина. За да й се посмеем.
...усещането е натрапчиво едно такова, чак забавно. В тоз ред на мисли - ако край тебе се материализира чаша с кафе, да знаеш - моята е (можеш да пиеш, само последната глътка си я искам, най ми е сладка:).
Един мой много, много, много любим човек ми каза преди време, в една много топла (помежду ни) вечер, че светя в тъмното. И това няма нищо общо с броката по лицето ми. Всъщност всичко започна от един брокат. Не, всичко започна от... ох, не знам откъде започна. Не знам и къде ще свърши, ако изобщо някога свърши.
Но това, това е друга приказка и ще бъде разказана друг път. Което пък ми напомня за още една любима книга, която пропуснах към оня списък и... ако стане още малко по-интертекстуално ще почна сама да си се препъвам в мислите:)
p.s. - няма защо, подкрепа - винаги можеш да очакваш. Само да се разберем - не е морална, неморална е. Аз морална подкрепа не мога да оказвам. Не ми идва отвътре някак:)
Мерси за кафето. До 'другия път'.
Ох, извинявам се, обзело ме е гавраджийство, след малко ще ми мине.
Дай си ми последната глътка!
Но като се замисля, Животът е най-красивата любовница. Обладаваме се непрестанно :)
(Последната глътка ще изпия с твоите устни. Ето ти я).
Кафееното Животно е една от моите същности. То е рошаво, примигващо, има леко дрезгав глас (от някаква фундаментална съненост), изниква из-от-нищото поне по два пъти на ден. И иска кафе. Веднага. Всъщност... то май може само тази една думичка да казва, представи си го, едно такова леко дрезгаво и малко жално "кафеееееееее.....". Човек просто не може да му откаже...
При мен се наблюдават главно Бухала, който се прави на умен или лети в съседните метафизични измерения (кръстил съм го Фильо), и Тигъра, който подскача наоколо като на шепа амфетамини и се ебава с всичко.
Аааа. Не става така, миличко.
Щом толкова държите на тази краставица, тоест щастие, щом го описвате по толкова трогатален начин, значи държите на това щастие, тоест краставица.
Щом искате точно него, значи точно то си е вашето щастие, тоест краставица, или въобще както там го наричате.
И освен, че се правите на хитра, сте и леко нахална, да ме прощавате.
Само три целувки и половин прегръдка. Че и рестото да съм задържал, моля ви се. Това пък ако не е нахалство.
Че хората за своето щастие, независимо дали е краставица и независимо колко е крива тя и независимо дали е цяла, или само половин краставица, живота си дават. И душата си дават. И тялото си дават. И здравето си дават. И акъла си дават. И честта си дават. Цялата, а не половината.
Да сте чулави някъде за половин девственост ?
Или за половин бременност ?
Освен това хоратта убиват за своето щастие. Палят. Крадат. Лежат по затворите.Завладяват континети. Водят войни.Правят пътно транспортни произшествия. Правят се на куку. Правят си сепуко. Правят се на три и половина.Правят се на говеда. Правят се на ни лук яли, ни лук мирисали.
А тя-три целувки и една прегръдка.
Бааму. Никакво щастие няма да получите на такава цена, госпожице. Краставици на търкалета ще получите на такава цена, а не щастие.
Но аз щи ви кажа какво ще направя.
Ще ви го дам безсплатно. Не ви ща целувките. Нито половината прегръдка. Нито цялата даже. Ей така ще ви го дам, защото ви харесвам.
При едно условие само.
Да не държите на него. Да го забравите. Да ви стане безразлично.
Тогава ще ви го дам. И не само няма да ви искам пари, целувки и прегръдки, но и ще ви гоня да ви напъхам насила тая, ...тоест щастие.
Та така стоят нещата хитрушо.
Три целувки и половин прегръдка за цяло едно щастие. Тоест за цяло едно половин щастие. Още ме е яд като си помисля...
Какво да се прави, такава е съдбата на великите;)
Хайде да го кажем така: това беше едно много, много лично послание. За да го разбереш правилно се искат а) познания по херменевтика или, което е по-достъпния вариант - б) да си онзи, за когото е писано. Писано е за човек, който присъства в моя блогрол. Той си го прочете и разбра. С което целта на заниманието беше постигната. Впоследствие, нещото беше обикнато и осиновено и от друг обитател на блогрола ми. Което се явява неочакван страничен ефект от написването му и предусещам, че ще доведе до много и прекрасни (а също и много прекрасни) неща.
Няма да се впускам да обяснявам за относителността на стойностите и втория план на историите. Нещото е писано за човек, който знае каква е мярката за недосегаемост, знае и, че ръкописите не горят, а светът често струва точно една целувка. И понякога тази цена е непосилна.
От друга... наистина е много дълго да обяснявам какъв е смисълът на горното. И много лично. Nav влезе в духа на нещата случайно, монологът няма общо с него. Ох, глупости говоря - няма нищо случайно, с nav просто се разбираме без да трябва нещо да се обяснява.
Коментирай спокойно, няма нищо неуместно.
