Хора, моля ви, НЕ СЕ захващайте да превеждате художествена литература ЗА ИЗДАВАНЕ, ако не можете да го правите наистина добре. Първо - рядко плащат достатъчно пари за това иначе чудесно занимание. Второ - след вас ще трябва да се мъчат редактори, издатели и (което е най-лошото) читатели.

Превеждането на художествен (а и на какъвто и да е друг) текст, е много повече от редене на думички една след друга и гледане в речника. Иска се опит,  много обширна обща култура, много добра езикова култура, много добро познаване на чуждия език и отлично познаване на собствения. Иска се усет за моментите, в които всичко изглежда ясно и просто, но нещо ти подсказва все пак да провериш в речника и да установиш, че изразът означава СЪВСЕМ друго нещо. Иска се търпение и съсредоточеност. Иска се да внимаваш в нюансите и подробностите.

А, да, трябва и да обичаш да го правиш. Превеждането.

Нека обобщим - превеждането на художествена (и не само) литература, която предстои да види бял свят и да се сблъска с читатели, е за онези, които:
а) могат
б) искат
в) ще си свършат работата съвестно и внимателно.

Ако отговаряте на горните три условия - давайте смело. Тази работа е точно за вас. Всички останали - горещо ви моля - намерете си друго хоби!

Аз съм преводач и имах един много куриозен случай.
По принцип не превеждам художествена литература, защото формата ми е профилирана в превода на документи.
То веднъж идва един мой бивш колега и ми разправя, че искал да преведе някаква книжка на негов познат на италиански.
Добре, викам му - дай да видя.
Дава той, а книгата писана през 60-те години в онзи социалистичско-народен стил, не ти е работа... То бяха едни саби френгии, едни пушки бойлии, едни медни кавали, едни златни руна...
Трябваше да преведа една глава за проба... Направих го, ама нали не съм пусто преводач на художествена литература се обърнах към колега, който е по тази част. Колегата беше много впечатлен, защото аз наистина се бях постарал много.
Само че, когато приятелят ми дойде му отказах.. Просто не си представях да преведа цялото безумие :))))
Та такива работи :)))

именно:))

случаят е забавен:)))

А това, че си отказал само говори, че имаш трезва и разумна преценка:)) Аз затова се захващам да превеждам само от езици, които владея мнооооого над средното и то само, когато знам, че ще имам време и глава да отделя на превода нужното внимание. Иначе - срам за майстора:))

да разбираме, че

ти имаш опит, опит, много обширна обща култура, много добра езикова култура, много добро познаване на чуждия език и отлично познаване на собствения. Имаш и усет за моментите, в които всичко изглежда ясно и просто, но нещо ти подсказва все пак да провериш в речника и да установиш, че изразът означава СЪВСЕМ друго нещо. Имаш и търпение, и съсредоточеност. И внимаваш в нюансите и подробностите.
И освен всичко това, обичаш да го правиш. Превеждането...

Е, аз ти се покланям до земята.
:))))))))

основното, което се разбира от горния текст е, че авторката му е отчаяна. А е отчаяна, защото се опитва да редактира текст, произведен от гореописания тип пишман преводачи. Това е, което има да се разбира:)

А иначе - да, имам умерено количество опит, доста обща култура и останалото в списъка, но се захващам да превеждам единствено, когато знам, че ще имам време и глава, за да го направя като хората. И превеждам само от езици, на които съм правила филологическа дисекция в продължение на няколко години и които владея много над средното - разбирай френски и гръцки. Няма да се захвана да превеждам художествена литература от английски, за издаване, просто защото нямам зад гърба си лекотата и опита, които дава една английска филология, примерно. Което не значи, че не владея повече от приличен английски.

току-що загуби поклона ми.
;)

скрий се някъде:)
Поне докато не свърша да работя по този текст.
В момента просто НЯМАМ чувство за хумор. Никакво.

Същото важи и за субтитри на филми. Особено когато ги превеждат хора, които не са гледали самия филм, дори и ако нямат проблеми с двата езика и културата си, пак могат да ги свършат едни... и ги вършат. Почти всеки път, когато гледам някой филм (и нямам предвид пиратките, там е потресаващо), успяват да сложат такива бисери, че могат направо да те разсеят от действието.

Тези са ми любими и влизат в една категория с хората, които пишат анотации за кориците на книги, които не са чели:))))

Ама имам чувството, че напоследък почти не останаха други. Явно се гони висока производителност и снижаване на разходите. Лично аз, за да преведа един филм и да съм сигурен, че всичко е ОК, имам нужда първо да го гледам един път (ако е по-засукан - и два), и след това да превеждам с оригиналните субтитри, които вървят на единия монитор върху самия филм. Сигурен съм, че грешките в последните няколко филма, които гледам, се дължат единствено на това, че се работи на прима виста, и то сигурно направо върху текста на субтитрите, без да са наложени върху изображението.

...не излизат чак толкова филми наведнъж, че да е проблем нормалното им превеждане. Мисля, че си е просто обичайното безхаберие. Аз изобщо не чета субтитри, когато гледам англоезичен, френски или гръцки филм. Но с азиатските си е проблем:)))

Аз пък чета. От мазохизъм. Да видя къде са ги объркали :-)

thomas, сега разбрах аз защо се захващам да редактирам преводна литература:))))))

Май сме от един отбор...

:)