Едно от най-печалните неведения, в които са тънали
мъжете и жените от всички епохи, е свързано
с пола на ангелите.
Никога непотвърденият факт, че ангелите
не се любят, може би означава,
че не го правят по начина, по който
са свикнали смъртните.
Според една друга версия, също непотвърдена,
но по-правдоподобна, ангелите,
въпреки че не се любят с тела (по простата причина,
че такива просто липсват), в замяна
ознаменуват събитието с думи, тоест –
с подходящите думи.
Така всеки път, щом Ангел и Ангела се срещнат
в пресечната точка на две прозирности,
започват да се гледат, да се прелъстяват
и съблазняват посредством
размяна на погледи, ангелски, разбира се.
И, ако Ангел за да палне огън, рече: “Семенце”,
Ангела, за да го подклажда, отвръща: “Бразда”.
Той казва: “Лавина”, а тя нежно: “Бездна”.
Думите се срещат с главозамайваща скорост
на метеорити или с пухена мекота.
Ангел казва: “Ладия”. А Ангела: “Пещера”.
Наблизо прелитат един Ангел-Хранител,
женомразец и темерут,
и един Ангел на Смъртта, овдовял и свъсен.
Но любовното дуо не спира,
Продължава да произнася любовта си.
Той казва: “Поток”. Тя: “Устие”.
Сричките им натежават от роса и
насам-натам, сред снежинки,
преброждат въздуха и очакването.
Ангел казва: “Меч”, а Ангела, лъчезарно: “Рана”.
Той казва: “Камбани”, тя: “Тревога”.
И точно в мига на надземния оргазъм,
перестите и купестите,
слоестите и дъждовните
облаци се разтърсват, треперят, избухват
и любовта на ангелите
завалява като из ведро.

Марио Бенедети

***

Идея си нямам от какво издание е това и чий е преводът. Намерих си го сред файловете из стария компютър. Някой ми е го е пратил, някога, но е пропуснал да ми напише и тез важни подробности. Мисълта ми е, че нямам за цел да наруша нечии интелектуално-издателски права, просто искам да споделя с повечко хора това стихче, щото хубаво бееееее, много хубаво. И преводът, чийто и да е, е повече от прекрасен. Ако някой е попадал на изданието, да се обади да добавим имена:)