Тя има душа на цигулка.

Ухапването й замайва.

Тя е междучасие. Бели платна на хоризонта. Фонтанче.

Понякога забравя таблицата за умножение. Вкуса на целувките помни винаги.

Ще ти разказва приказки, когато вече си заспал. На ум. А ти ще ги сънуваш дълго след като си тръгне.

Сънищата й винаги са с един номер по-големи. За да можеш да се вмъкнеш - неканен, но очакван.

Уютна е, дори и да забравим за източните приказки, уханните сладкиши, усмивката й над димящото кафе и разпиляните жестове, с които прегръща света непрекъснато. Присъствието й сгрява, погалва.

Има вкус на джинджифил.

Гласът й в тъмното превзема, помита прегради, разтваря скръстени ръце, обезсмисля ключалки. Отвежда докрай.


Истинска е. Но, ако не повярваш, ще изчезне.

tq e ,
a naj-vagnoto e da otvegda...
(sorry 4e nqmam kirilica)

setih se za ne6to ot E.E.K. - napomni mi da ti go kaga kato se vidim;)

да ти напомня:)

тя е като феите на Питър... трябва да вярваш за да я има

Я, още едно фонтанче из виртуалните земи :)))