Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2007 19:49 - И двамата...
Автор: eleni Категория: Изкуство   
Прочетен: 901 Коментари: 0 Гласове:
0



И си представих, че си двама. Не, не двойник. Близнаци. Близнаците, казват, били една душа разпределена някак в две тела. Не винаги равномерно, но разпределена. А телата - еднакви. Вероятно за да не спорят чие е по-хубавото, както на децата купуват еднакви играчки за да няма препирни.

Двама. Всичко тръгна насред една раздумка (хубава думичка за чат), говорехме си за това колко сте различни с брат ти и как различността ви е някакво равновесие, щото я си представи двама като теб, направо не е за мислене, вулканично...

Да, ама аз си представих. Знаеш - бурното ми въображение. Двама. Ти и... ти.
Мамка му, хрумна ми след първоначалното очарование, ако беше двама... аз... нямаше да мога да избера между теб и теб.

Щях да бъда и с двамата.

В началото сигурно нямаше да ти кажа. Щях да съм сутрин с теб, а вечер с теб. Да бягам от теб, за да отида при теб. Да се крием по ъглите за да не ни видиш или за да не ни види той. После щях да ви оставя да решите. Не, нямаше. Щяхме да си останем тримата, е, поне докато ни се чете същата приказка. Да си родим тризнаци. Ей-такива неща.

Нямаше да мога да избера, казах си. Понеже усещам, подкожно, как свързаността ни е пуснала пипала, млечно зелени филизи, златисти треви, провряла ги е къде ли не (да, да и там също). Свързаност, не обвързаност, не, то е друго, то е лекота и летене, знаеш. И се оказвам изненадващо свързана и с бързото и с бавното в теб, с плътното и с прозирното, с лекотата на духа и с прекрасната тежест на тялото ти (по Дън), с вечното и с ефемерното, с философа-оратор и с вмълчания в себе си, с екстатичния и със спящия, с дракона и с откривателя на водопади... Всичките те, някак разпределени в двама. В теб и теб.
Как да избереш?



Този текст се завъди най-напред в едно друго, много лично пространство. Но днес го усетих как протяга лапи насам и го пуснах да влезе. Ако някакви мисли драскат по вратата, няма да ги оставите навън, нали? Не и в снега, който заваля преди малко на огромни прекрасни парцали. Все едно някой седи горе и разсеяно къса облаци на парченца и ги хвърля, къса и хвърля, къса и хвърля, къса и...



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eleni
Категория: Лични дневници
Прочетен: 563242
Постинги: 162
Коментари: 1099
Гласове: 4694