"... защото
бягството от думите е лесно
а как ще се спасим от онова
което премълчаваме" *

Георги Господинов
... има
една работилница
накрай света
там се изработват думите
и знай
че за всяка от тях
подходяща материя е избрана

думата сега се прави от дъх на дете
което играе

думата слънце -
от мечтите на сляпо момиче

думата танцувам се прави
от походката на
обичана жена

думата скришно -
от тъмата
в задния джоб на 10-годишно
хлапе

думата приказка се прави
от самотата на султан и от смъртна опасност (на Изток)
от усмивката на заспиващо дете (на Запад)
понякога дори от неизречени желания

думата възможно е от чиста дързост и
от юлско слънце

думата красота се изработва
майсторски
от морска пяна и
от погледа на влюбен мъж

думата носталгия е
от аромат на незабравки

в думата нежност има
топлина на женска ръка
зрънце тъга
глас на цигулка

думата приятелство е направена
от смях и стомана

думата искам се прави
от вулканична пепел
от лятна жажда
от зимна самота и
от парчета нощ

думата страх се прави
от незараснали рани

за всяка дума
точно определена материя
и само една
само една от всички думи
онази
най-важната
може да се направи от всичко
наистина от всичко
за да е сигурно
че дори и всичко останало
да изчезне
ще можем да си я създадем отново
от нищотоза да е сигурно
че няма да изгубим рецептата
рецепта няма
затова
тя може
от всичко да се направи
от кал
от сълзи и
от смях
от натрошени звезди
от търпение
и
от нетърпение
от сънища
даже от реалност може да се направи
от ежедневие
от приятелство
от омраза
от слънце и от дъжд
от страх
от страст
от нещо прошепнато
от недовършено изречение
от песен
от един най-обикновен дендаже от букви
може да се направи
тази дума
шшшшшт...
не я изричай...
няма нужда -
тя може от всичко да се направи
тази една дума
дори
от мълчание
...

* Стихчето в началото е от  "Балади и разпади" на Георги Господинов, издателството е "Жанет 45".

вълшебно...

това е като една чудесна приказка без край, в която всеки може да добави своята дума/история:) поздрави!

е вярно! Поздравления!!!

шшшшшт

още не съм си направил гимнастиката, от което следва че съм вдървен (телесно и мисловно) и не мога да измисля нещо кой знае колко умно, освен следното:
ух ух, колко хубаво е това! :)))

багрите на душата на човека и е толкова опияняващо, когато гледаш една прекрасна картина, която усещаш и с твоите си цветове.

Доверяваме им се ... на тези думи... ставаме им пленици, въпреки че сме иначе свободни.