не знам къде се намира
центърът на тежестта ми
мисля
че такъв просто нямам
вероятно
фабричен дефект

центърът на лекотата  ми обаче ...

... е в онзи мирис
на отминаващите в смях минути
(времето ухае различно, когато сме радостни)

...в онова, което красиво премълчаваме

...в онази линия, която прескачаме
ту насам
ту натам
както децата скачат на въже

...в оня точно момент от приказката
когато невъзможното се изхитрява
да стане възможно

... в нереалната мекота на мислите
точно преди да заспим

... в дъжда през юли

... в топлината на нечии пръсти

... в пеенето под душа

... във всичко първо и
във всичко последно

... в страха за любим

... в страха за любима

... в ненаписаните писма

... в онзи миг
след събуждането и
преди да отворим очи

... във внезапното осъзнаване
на най-важното

...в една особена нежност
от която ръцете натежават
а сърцето олеква


... в бързината на мислите
и онази безпомощност на времето и
пространството

... в непосилното вълнение
от липсата на време и пространство

... там...

е навсякъде, където не усещаш центърът на лекотата.. Освен ако няма миг, когато да не летиш и да не те подмятат мечтите ти...

Природата не дава фабрични дефекти - просто тя експериментира с различните центрове...

С 1 дума - готинко!

мммного приятен тоз център на лекотата:)
чуден текст - един от най-любимите ми ти:) поздравки!

и леко

хехе
Защо пък цялата да не си център на лекотата?
Мисля, че всеки човек може да бъде концентрирана лекота и светлина,
когато се пречисти ..от всичко.. което му тежи по някакъв начин.
Даже много пъти съм и го мислила..
- Всички хора проумяват нуждата от външна хигиена (миене на зъби, на лице и тънъ)
- Малко хора разбират и приемат, че трябва да се погрижат за нуждата от хигиена на тялото си отвътре,
защото се притисняваи изчервяват когато се говори за думички като клизма.
- Относно пък грижата за душевната хигиена, почти никой не го е еня.
А съвсем, изключителна малка част от хората разбират и са способни да се самопреодоляват постоянно, по този начин почиствайки се вътрешно от рутината на дните. Почти е невъзможно да вървиш към някакъв свой идеал, да видиш битки за нещата, в които вярваш, да вървш пътя към себе си, без в един момент да не ти дотежи и да забравиш защо го правиш.
А го правиш именно заради хармонията, когато делата ти са в съответствие с това, което е вътре в теб. Именно заради тази лекота.
И затова мисля, че човек трябва да си го повтаря всеки ден. И че същността на всеки от нас
е толкова ярка и чиста и поради това изпълнена с лекота; че е безмерно ценна със своето безкрайно жизнено и уязвимо пламъче; че е побрала в себе си цялото щастие, тъга; доброта и лошотия.. всичките чудеса и чудовища са в нея, а тя деликатно се усмихва.. и усмивката й може да значи всичко, но в същността си е – лекота,
лекота, че е чиста отвътре. И че ще продължи да бъде такава защото тя ще се обновява и почиства със своя дух – с вечността в себе си, за която е прогледнала. Защото ще продължи да се освобождава.. всеки ден no matter what.

Понякога си мисля, че същността на всеки от нас е изключително щастлива,
че тя е един смях, който се носи във вечността. Нещо нирванно, но сякаш повече от всичко. Защото през цялото време е и вътре и извън нас едновременно. Може да се намери във всичко, както в едно цвете така и в небето. В топлотата на прегръдка, внезапната нежност, в нечии искрени отношения, в усмивките на децата.
Във всички неща, които изглеждат толкова прости, а всъщност са ужасно сложни и просто са дорасли нивото да се струват на някого елементарни.
Не знам дали тук ни се различават представите за лекота, м? кaк мислиш
Ти виждаш лекота в красивите мигове, които са сякаш вълшебство,
а за мен тя е нещо доста комплексно и наподобяващо сложна система, чиято цел е да достигне ниво на развитие, ( и да не спира с него никога!) което да изглежда простичко.
Много ми е интересно, знаеш ли.. как лекотата на даден човек
се отразява на начина му, по който пише. Ти по-скоро енергично сияеш с лекотата си, за позитивни и приятни неща. Докато за моята лекота е характерно, че наистина малко хора могат да я видят, и си свети за конкретните хора около мен като приема в себе си както лошите, така и добрите неща като еднакво важни. Понеже и двете са част от живота.
Интересно е как хората могат да бъдат толкова различни, а понякога да виждат толкова еднакво нещо :) Хайде сега ще ставам, че аз като се разпиша и то край няма.. о.0

Специални поздрави към центъра на твоята лекота))

трябва да си направите с тара състезание по наддумване - да видим коя ще успее да напише повече на един дъх:)))))))))))

Не е задължително миговете на лекота да са красиви, въпреки че ей-сега като го написах и веднага почнах да споря със себе си и сама си захапах опашката. Ще напиша отделен постинг за лекотата, така както я усещам, защото всичко, което си ми написала заслужава отговор. Пък и обичам диалозите. И изобщо - размИсли ме. Не за лекотата, а за това как да я формулирам най-... леко:))))
Тези дни ще го напиша, усещам и ще видиш, че лекотите ни са братовчедки, хихихихих
Усмивки и до скоро

Да, много ще ми бъде приятно това с Tara някой път да се случи :)))
Ще ми е интересно какво ще напишеш, честно

Поздрави! =)
Усмивки и до скоро