Καληνύχτα, Ελένη*


ако може да се вярва на капитана
има точно
осем песни време
от тук до другия
остров
хайде, нека кажем,
осем песни и една цигара
юнгата
още срича морето
вълна по вълна
знае имената на всички
платна
мириса на континента
е забравил
момче
викат му всички
момче
капитанът иска ром и
мастило
капитанът ще пише писмо
каква полза
мисли си юнгата
морето е твърде голямо
как ще разкаже морето
в осем песни време и една цигара
а и мастило нямаме


***
На ръба на съседното стихотворение е приседнала Ελένη. Държи писмо, а един разпукан нар се е търколил като малък залез в престилката й. С лявата ръка разтървава вятъра и косите си. С другата гали писмото. Как добре се е сетил - мисли си - море да ми прати, как добре се е сетил - и приглажда, хем грижливо, хем нежно, трите мокри, намачкани, бели страници, без нито дума отгоре. Ελένη, която не знае да чете.

---

* Лека нощ, Елени.

събуждай се понякога, за да можеш да сънуваш в реалността ни около нас и пробвай да докоснеш.....каквото можеш...

"ДА БЪДЕШ СЛАДКА БОЛКА В ЖИВОТА МИ ЯРОСТЕН", казваше той. Мърдането на устните не се забелязва. Спри музиката, искам да чувам гласа ти... После в двете чаши чай на масата забелязах, че се оглеждат и нашите сенки... Явно затруднени вече от това да не си говорят... Когато, както чух в едно стихотворение, ТОВА Е ОЩЕ ПО-ВАЖНО...