Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.11.2008 01:55 - Вятър
Автор: eleni Категория: Изкуство   
Прочетен: 1596 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 23.11.2008 12:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Качва се бавно по стълбите. Оставя тежката чанта. Не й олеква. Завърта се няколко пъти на място. Прави крачки из стаята, привидно без посока. Спира. Сферичната хартиена лампа хвърля някакъв ореол отгоре й, но тя не го знае. Върти се на място. Лицето - в шепи. Спира със стиснати клепачи. Дръпва рязко ластика от косата си. Ореолът изчезва - навсякъде къдрици. Отваря очи, застинала. Гледа в една точка към нещо, което не се вижда. Сяда на пода с ръце в косите, поклаща се лекичко. Накланя бавно глава и допира устни до шала, увит около врата й. Оранжев. Седи така, опряла лице в него, със затворени очи. Отдръпва се. Надига глава. Сваля шала от врата си. Заравя лице в него. Става рязко и започва да се върти в кръг, все по-бързо и по-бързо, със затворени очи. Хвърля шала, без да погледне къде ще падне. Отваря очи и, без да се оглежда, тръгва към кухнята. Отваря хладилника и вади купа с маслини. Посяга да вземе една и се спира. Поглежда ръцете си. Доближава ги до лицето си. Поема си дълбоко дъх, сякаш вдишва някакъв аромат, който се опитва да улови, преди да е избледнял. Стои така дълго. Хладилникът тихо бръмчи, отворен. Поглежда пак ръцете си,  заравя ги в косата си и се обръща рязко към прозореца. Гледа дълго навън. На отсрещния тротоар седи клошар. До него - кашони с книги и полупразна бутилка.Чат-пат задухва вятър и обръща страниците на най-горните книги от кашоните. Клошарят се е навел напред и прави нещо, ръцете му като че ли рисуват фигури върху плочника. Тя долепя лице и длани до студеното стъкло на прозореца, за да види по-добре какво се случва отсреща. Стъклото се запотява от дъха й и от  топлината на лицето и ръцете й. Присвива очи в опит да види какво прави клошарят. Изведнъж движенията на ръцете му придобиват смисъл за нея, разпознава ги. Той реди пасианс. Направо на тротоара. Тя се взира в него известно време, после се обръща, оглежда леко изненадано кухнята, сякаш да се ориентира къде се намира. Поглежда пак ръцете си, тръсва глава и решително загребва с шепи от купата с маслините. После се обляга на вратата на хладилника и я затваря. Стои така, опряла гръб в хладилника и гледа в ръцете си, пълни с маслини. Бавно се смъква надолу, докато не сяда на пода. Малко по-късно се изправя, грижливо изсипва маслините обратно в купата, измива си ръцете и отива към спалнята. На кухненския прозорец остава само отпечатъкът от лицето и ръцете й върху стъклото. Влиза в спалнята и светва лампата. Шалът е на леглото й. Паднал е точно върху възглавницата - оранжева купчинка. Стои права до леглото и го гледа известно време. После го грабва, излиза на балкона и го изхвъля през парапета. Ляга си.

На другата сутрин
Излиза от вкъщи. Минава на отсрещния тротоар. Върви бързо по улицата. След няколко крачки се спира и се връща назад. Клошарят от предната вечер е още (пак?) там. Реди си пасианса и си мърмори нещо под носа. Тя се навежда, за да го чуе по-добре. "Шибания ветър таа вечер, снощи, шибана работа, тука нема едно вале нема...". Тръсва ядосано последните няколко карти. Разпиляват се. Разпиляват се върху нейния оранжев шал, грижливо постлан и затиснат с по една книга в четирите ъгъла. Клошарят вдига глава и я вижда. "Кво зяпаш, маа? Едно вале ми нема, шибана работа начи, сичкото излезе тука глей..." Опитва се да оправи разбърканите карти, за да й покаже почти наредения пасианс. "Само едно вале ми нема и съм готов начи, шибана работа с тоя ветър снощи, да ми земе валето дееба...". Тя го гледа известно време, приклекнала до шала и картите. После става и продължава нататък по улицата. Той мърмори след нея.

Същата вечер
Качва се бавно по стълбите.  Отключва. Оставя чантата. Влиза в стаята. Сяда на пода и гледа към купчината с книги  върху масата. След малко става, отваря балконската врата. Седи на прага със затворени очи и оставя вятъра да я разрошва. След миг отваря очи и се оглежда, сякаш да разбере къде се намира. Нещо привлича погледа й. Прикляка до една от саксиите и вади от нея зацапана карта. Вале спатия, със светли очи. Гледа я известно време, после се изправя и излиза от стаята, отваря външната врата, слиза по стълбите, пресича на отсрещния тротоар. Клошарят е там и все така мърмори. Тя се спира до него, прикляка, оставя му валето спатия, взима си шала, увива го около врата си, завърта се няколко пъти на място, оглежда се, избира напълно произволна посока и  тръгва решително по улицата. Отдалечава се, съпроводена от неясните му викове.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anlov - Явно,
22.11.2008 20:00
не си само красива...:)
цитирай
2. anggelos - Esu Me Xereis Pio Polu
28.11.2008 11:43
ЕЛЕНИ ПРОГОВАРЯ

Good morning проговаряш ти когато се събуждаш
защото сричаш още разликата между dream и dream
когато се събуждаш...
Bonne journee в следобедите в които пием чай
преди да сме започнали да се целуваме
преди да сме започнали...
Kalinixta Eleni;
шепна в ъгъла на нощта,
времето създадено за любов, на един език,
говорен преди любовта да убие хората, или мен,
когато идваш в моите сънища
и ми говориш на всички поетични езици на света
на езика на който се казва:
обичам те...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eleni
Категория: Лични дневници
Прочетен: 563279
Постинги: 162
Коментари: 1099
Гласове: 4694