Протяга се да вземе шала от закачалката. Преди да си го сложи, заравя за миг лице в него, вдишва дълбоко. Отваря очи и вижда, че той я гледа. Още носи твоя аромат - казва му. Когато го взех, носеше твоя - отвръща й. Гледат се дълго.

няколко дни след това
Знам, че знаеш и това - пише му тя с красиви букви върху обратната страна на сметката за вода. - Плашещо е как усещаш нещата преди да съм ги казала. Затова понякога имам нужда да изрека на глас дори ненужното, за да се уверя, че ни има, че не сме чернова на нечий сценарий, препрочитана на ум безброй пъти, докато на автора му се стори истинска и я остави както е, без повече поправки.

ден по-късно
Служителката на гишето за плащане на сметки в пощата си налива чай. Държи чашата и топли ръцете си. Пред нея е сложена сметка за вода, забравена от клиент при плащането. Жената гледа замислено листа, поглажда го с ръка, за да заличи гънките, обръща го и за пореден път препрочита написаното отзад. Почеркът е женски, написаното е с молив.

същата вечер
Кухня. Мъж и жена мълчаливо вечерят. Жената е служителката от пощата. В един момент оставя внимателно приборите и се вглежда в мъжа. Усещал ли си някога какво ще ти кажа, преди да съм го казала? - пита го.

около месец по-късно
Гишето в пощата. Служителката се взира в лицата на мъжете, идващи да платят сметка. Опитва се да разпознае онова лице, онзи мъж, който чува още неказаните думи. От време на време вади от джоба си грижливо сгънатата сметка и препрочита написаното отзад.

зимни неща, май?:)

une neige mouillee, une fille entre dans un caffe...

:))))
Cherie, il est grand temps de boire un chocolat chaud!

... профаните нищо не разбират какво си говорите;)
много яко е Елени!!!

а някъде на друг континент, мъжът, който чува още недоизказаните мисли търси жената, която ще го познае. Взира се в женските лица наоколо, но в тях няма очакване.

@нече, банални работи пише там, горе, на чуждия език - уговаряме се да пием горещ шоколад с estrella, с която сме учили заедно и си припомняме стари песни:)

@nav,
:))))

Déjeuner du matin

Il a mis le café
Dans la tasse
Il a mis le lait
Dans la tasse de café
Il a mis le sucre
Dans le café au lait
Avec la petite cuiller
Il a tourné
Il a bu le café au lait
Et il a reposé la tasse
Sans me parler

Il a allumé
Une cigarette
Il a fait des ronds
Avec la fumée
Il a mis les cendres
Dans le cendrier
Sans me parler
Sans me regarder

Il s'est levé
Il a mis
Son chapeau sur sa tête
Il a mis son manteau de pluie
Parce qu'il pleuvait
Et il est parti
Sous la pluie
Sans une parole
Sans me regarder

Et moi j'ai pris
Ma tête dans ma main
Et j'ai pleuré