кога ще се науча
правилно да чета
приливите и отливите
да не се давя в безкрайните дни
на очакване
да улавям вятъра в косите си
да не ме е страх да усещам
сол, страх и
радост
от пътуването
от първите лъчи поръбили
чаршафа на небето
кога ще свикна
да не свиквам

да съм тук
сега

може и никога да не се научиш.
А може би и не трябва.
:)

знам си:)))

щом те влече, учи се, троши си главата.
Образно казано!
:)

Много е нежно, и тъжно, и дълбоко.

май да:)

..

...въпросът не беше въпрос. в поезията обикнвено е така. реторични са:)