Баба някога казваше, че във всяка къща в селото има по един змей. И тоя змей е винаги гладен. Само дето не е като другите змейове, дето си ги знаем в нашия край и дето ни ядат момите баш по Еньов ден.

– Тоя ми ти змей – казваше баба ми – е много по-лошав.

Че какво може да е по-лошаво от изядена мома? – казвах си аз, ама скришом, защото баба никак не обичаше да я спират насред приказка.

– Лошавото на змея е – казваше тя, – че той те причаква тъй, скришно и ти пие от душата.

– Ама как тъй ми пие от душата?! – скачах аз, все едно че от въглени ми беше възглавката. – Че тя душата може ли да се пие?

Баба ме изглеждаше едно такова хитро и продължаваше:

– Ти нали знаеш на тейко ти сурнатата бъчва в мазата?

И аз кимах с глава, защото наистина тейко ми имаше една голя-я-я-ма, ама голяма, бъчва и тая бъчва той и дядо ми я спускали в мазата тъкмо аз като съм се раждала и баба ми, като притичала да им каже, че съм се родила, те от страх ли, от радост ли, изпуснали бъчвата и тя се сурнала и заседнала в едното кьоше на мазата и тъй на инат заседнала, че оттогава вече кусур и толкоз години никой не може да я измъкне. Та на тая бъчва всички викахме “сурнатата”.

– В сурнатата бъчва – обясняваше баба – тейко ти е турил цариградско вино. Душата на човека е като туй вино – силна и кашък-червена.

“Кашък” е една дума, дето никой освен баба ми не съм чувала да казва. Отде беше дошъл тоя кашък и какво беше, никой не можа никога да разбере. За баба едно нещо беше “кашък”, когато надвиваше всички останали неща, или когато в хубавия ни български език за него не беше измислена дума. Има хора, на които думите са им в повече и не знаят що да ги правят. Баба не беше от тях. Тя живееше в свят, дето нещата бяха повече от думите, и за да поправи тая неуредност, беше намерила тая дума “кашък” и назоваваше с нея всичко, за което ние другите немеехме.

– Виното и душата са като брат на сестра – продължаваше баба да ми разказва – и както тейко ти си пийва всеки ден по малко от сурнатата бъчва, тъй и от душата има за всеки ден. Господ много уфатно я е сторил тая работа, ама ние нали сме пусти неверници – все накриво ще обърнем всичко. Човек трябва във всеки ден и във всякоя работа душа да слага: като идеш на нивата – с душа да я сееш, хорото и него с душа да играеш, деца да гледаш, мъж да любиш – без душа не става, дори пода да насметеш – и за туй душа си трябва. А на празник, както тейко ти си сипва по-големшка чаша от виното, тъй е и с душата – ако ти е на сърцето празник, слагай повечко душа навсякъде и не бой се. Господ се е погрижил да имаш толкоз душа, че за всякога да стигне, щото без нея животът не е живот. Само дето някогаш човек го хваща страшното и си вика: “Абе тя душа, душа, ама дали няма да се свърши? Я да взема вместо да я хабя, да си я сбирам: днеска като не сложа душа в сеитбата, за утре ще имам повече.” Да, ама той, Господ, тия сметки хич не ги обича. И затуй ни е пратил по един змей на всяка къща. И змеят само чака ти да почнеш да не слагаш душа в дните, за да започне той да ти я пие. Колкото дни не сложиш, колкото работи без душа направиш – дваж повече душа ти изпива змеят. Затуй да знаеш – хората, от тия две работи ги е страх: душата им да не се свърши или змеят да не им я изпие. Туй със свършването е празна работа, ама змеят си е кашък-страшило. Та ако видиш някой човек, дето буен е и кибритлия – не му придиряй – туй е, щото много душа слага в живеенето от страх да не му я изпие инак змеят!

Много ми хареса. Дали пък не може някак си да се прогони този змей...
Поздрави.

Много хубаво пишеш:), пълниш душата:)

ми... такова... гоним го ежедневно с всички сили:). а той пак се връща. и, ако питаш мене - слава Богу, че се връща - иначе, каквито сме си, ще ни мине животът в бързане и страхове, ще забравим да правим нещата с любов. Напоследък където и да ходя, винаги си нося в чантата две неща - картата на един град, в който съм била много щастлива и един текст, на един от хората, с които работя. Там той казва, че най-важното е всичко да се прави с любов. Като се залутам - поглеждам картата. А когато се струпат повече работни проблеми - поглеждам текста. Така не се губя в гората от ежедневни истини, знам къде съм и защо правя нещата, които правя.

Много хубаво :)
Благодаря

аз благодаря:)не очаквах така да ви хареса...

Това е една от наи хубавите нови приказки, които съм чела. А Аз съм чела доста приказки. Надявам се ще ми позволиш да си я запазя за внуците.
Баба Яга.

:))))пази, пази:)Ама тя е само откъс от една история, която не е довършена...

кашък-хубава приказка, ей ;)))

:) да вземеш и да я довършиш някой ден :)

добре де, ще пусна и пълния вариант - т.е. - това, дето е написано до тук. Защото този откъс е от средата:))))Пък може да дадете акъл за продължението...

:) чакам, интересно ми е много:)

... има и още, което пък идва след змея:)

Колко хубава приказка. Много добре разказана, имах чувството че бях в стаята, до вас. С нашето трезвомислие, бихме могли да си обясним нещата много по- научно му. Със сложните му там заплетени думички и латински изрази. Със впрягане на душевни състояния, психология и куп латински наименования. И пак щеше да се стигне до същите изводи... Има много пътища към истината...
Колко е романтично да си представиш, че някакъв змей пие от душата ти когато не я влагаш в работата, връзката с човека до теб... а и колко стряскащо все пак (човек би си казал – бе я да работя с мерак, че змеят два пъти повече ще ми вземе:)
Нямало вече змейове а- а колко хора с ограбени души виждаме по улиците!

приказките и разказването на истории изобщо е древна и могъща сила:)Днес един любим мой колега ми разказаваше как като била малка дъщеря му, той измислял приказки и й ги разказвал, а като поотрастнала малко започнали да ги измислят заедно. Завидях благородно. Като израствах, баща ми беше... другаде.

Наистина пишеш страхотно.
Много свежо и интересно.
Защо не издадеш книга?
Аз например обичам сутрин докато си пия кафето да чета нещо интересно.

ами ето сега можеш да си пиеш кафето, четейки блога ми:))) каза скромно тя:)))

Колко много душа си сложила в приказката! Затова е толкова хубава! Слагай още, пък ние като змейове ще пием от думите ти!

Докато четях, прокапах. Както винаги като видя нещо живо и истинско.
Лично аз бих сменил заглавието. Също бих сложил още сто грама финал. Липсва ми нещо съвсем мъничко, за да ме възторгне докрай.

естествено е да ти липсва. Това просто е извадено от средата на една цяла дълга история. Не е нито началото нито краят й.
Бре, да ебеш, какъв усетлив се извъдил:)