Отивам да спя в два и половина снощи и какво виждат очите ми при влизането в стаята - през балконската ми врата от френски тип (разбирай стъкло от горе до долу) ме гледат двама мъже, увиснали във въздуха точно зад парапета от ковано желязо. Викам си, Елено, мойто момиче, много ти дойдоха май некрополите (занимавам се напоследък с едни  дълбоко археологически текстове), почнаха вече да ти се привиждат хора във въздуха. Разтърках очи. Не изчезнаха. Бре, да го **** и упоритото видение! Втренчих се аз по-съсредоточено, барем разбера за демони от какъв ранг става дума. Единият ми махна с ръка и сръга другарчето си в ребрата. Другарчето мигом ми се ухили широко, извади цигара, запали си.

Да, ама след всичките погребални ритуали, стели, корнизи, архитрави и типове релефи връз гробници, мен човек (а дори и демон) не мож ма изплаши току тъй. Приближих се до стъклото. Наоколо - средно гъста мъгла, тип прясно мляко от 2%. Усмихнах се съчувствено на момчетата и им помахах в ответ - все пак и те по работа сигурно са навън - в такова шибано време дори демоните не излизат ей-тъй на разходка. Помахах им още веднъж за лека нощ - ако случайно са се усетили самотни във въздушното пространство пред балкона ми - и се наканих да си лягам, щото към тоя момент вече никаква земна или неземна аргументация не можеше да ме убеди да продължа да си държа очите отворени.

Докато се преобличах зад фикуса (понеже пердета, за радост на съседите отсреща, нямам), навън се чу някакъв адски стържещо-скърцащ звук, аз изскочих иззад зеленината по долнище на пижама, а нагоре увита в калъфка от възглавница, за да установя, че адският звук се разнася от огромен кран или друга сродна нему машина, поставена в средата на улицата и издигаща в голямата си жълта ръка моите двама приятели от преди малко. Брей, викам си, тва адските селения или много са дръпнали с техниката или шефът е наложил временно ограничение на летенето за всички демони, за да не затрудняват бездруго натоварения въздушен трафик. Празници, мъгла,  Love actually, такива работи.

След по-внимателно вглеждане в надписите по машината, стана ясно, че не били адски демони, най била Софийска община. Разликата между първите и втората е трудна за долавяне в три през нощта, когато голям жълт кран маневрира гръмко пред балкона ти, та ще съм благодарна, ако някой, на по-свеж акъл, реши да я сподели с мен. Отплеснах се. Та, не бяха демоните адови, а беше Софийска община (каквато и да е разликата - аз съм добронамерен човек и съм готова да повярвам, че разлика има, иначе в мирновременни условия вярвам във Феята на зъбчетата, в Дядо Коледа/Мраз/Прас, вярвам дори на мъжете, които казват "ще ти се обадя"). Та, кръжаща около балкона ми беше Софийска община, която окичваше с коледно-новогодишно-европейска украса де що свари, ей-на дори мен се опитаха да украсят и то от засада! Аз обаче вчерашна не съм (макар че, ако съдя по главоболието, вероятно трябва да съм снощна), освен това съм си достатъчно красива сама по себе си, така че, не, благодаря, ако може без гирлянди, а светещите лампички мога да предложа на Софийска община къде точно да си ги прибере. Легнах си и заспах след има-няма два часа, защото фоновият шум откъм улицата подсказваше, че юнаците на върха на крана се опитват да издебнат и украсят в съня им съседите и от двете страни на улицата (Петилетката в три дни, Коледа и Великден в едно, Долу спящите интелектуални маси! и други популярни лозунги в действие). Опитът им беше обречен, защото шумът от адската машина нежно проникваше в съня на гражданите и ги лишаваше от вълнуващата перспектива да се събудят с гирлянд в ухото и поръсени със златен прах по повод посрещането на ЕС (тая година посрещаме Евросъюза, а не Нова година, важно е, българи, събудете се, да не се объркваме!).

Нищо от гореописаното не е измислица. Има реална връзка със съвсем реални среднощни лица и събития. Почти се изкушавах да го пусна в блога в реално време - три през нощта, но си останах в леглото, защото все пак надделя любопитството докога ли ще упорстват тези с крана и дали няма да се намери някой съсед, който вдъхновено да запрати по тях саксия.