Прибирах се към София по изгрев - небето беше огнено и светът се роди, за пореден път, сред лека мараня. На гарата - смях на циганчета, аз се топля с чаша ужасно, но пък горещо кафе, а влакът връхлита с дълбок тръбен звук и ни отнася, шепа хора, към новия ден... 

@
  Малко мечтание: В началото Елена е искала просто да се разходи, затова е избягала с Парис. Въпросите са я изпълвали и са преливали от очите и ръцете й. Любовта се е появила много по-късно. Началото е било просто порив да обходи живота си по най-опасните му ръбове, да достигне края на желанията си, да седне на ръба и да си поклати краката от високото, да премери колко точно нежност се събира в една шепа.  

Малко риск: А всъщност много риск... Всяко подобно пътуване е възможно само, ако заложиш душата си. Но жените ги бива в подобни залози много повече от мъжете и то защото знаят точната цена на живота.     

Малко лудост: Какво друго са любовта и войната, ако не двете страни на една и съща неизбежна лудост?          

Малко красота: Противно на това, което всички знаем, Елена не е била красива. Била е любовна, а това е много повече.          

Малко страх: а теб не те ли е страх?
  @   Мързелива (и вероятно) неделна сутрин, ние, с различна степен на облеченост, ще пием кафе не точно в леглото, но, да речем на дивана. Сред бъркотията от крака, ръце, смях, музика, истории, краища на одеало, къдрици, целувки и друг реквизит, се провежда следният разговор:

- Кафето с мляко ли го искаш или без?
- С мляко. - промърморвам доволно.
- А колко мляко да ти сипя и колко кафе?
- Еййййй-толкова кафе и мъъъъничко мляко. Да, толкова стига.
- Захар?
- Мдааа.
- Колко лъжички?
- Амии... една май. Да, така е добре.
- Да ти го разбъркам?
- Ако си така добър.
- А в коя посока предпочиташ да го разбъркам?   @   Минотавър е чудовище на безсмислието и на празните пространства в сърцето. А пък Ариадна...тук тя е невидима, забравена и забранена идея за жена, неясна сянка в сянката на лабиринта, сияещо отражение в очите. Освен това има нишка за измъкване навън – вълнена, от разплетен пуловер с цвета на есенно небе, нишка топла и веществена, пропита с аромата на греяно вино, пипер и канела, на плодове, на домашен тютюн, на кафе и смях в събота вечер. Поради не зная какви неясни закони на митологията, тя е опъната като въже на акробат между два от най-белите облаци. На горния етаж. Там, където Лабиринтът и Чудовището са невеществени, а Тезей залита по тънката нишка от разплетен пуловер и прескача един по един страховете си, в пълно мълчание. Сам.   @   Обикновено нося в чантата си по няколко ябълки. Червени. Никога не знаеш кога някой ще има нужда да бъде изкушен. @  

...наистина не знаеш...:))

Искаш да си на мястото на хубавата Елена и заради теб да се води 10-годишна война...Смели мечти!

кьде видя подобно нещо, анонимний?! Рисувам си митологични картинки, играя си там нещо със символи, архетипи, такива работи... Пък ти да го сведеш до такива елементарности:)

О, нима никога не си й завиждала на Еленка?

... от шарен, вълнуващ и, на моменти, налудничав личен (и всякакъв) живот, не ми е оставало време да завиждам...

Пък и според Еврипид и Сеферис тя хич и не е стъпвала в Троя:)
Ти гониш!

Ne znam, tozi Seferis ne go poznavam, no haresvam versiata na Omir:))
Kak da te gonia, ti si po barza ot elen, a i ot koshuta...

...ха запознайте се:)Той е свестен човек. Нобелист:)

http://bg.wikipedia.org/wiki/Георгиос_Сеферис
http://www.litclub.com/library/prev/seferis/index.html

Бързината е еволюционно придобита характеристика на Елените от Троянската война насам. Спестява доста главоболия в личен и в балкански план. Ако Елена беше ходила да тича всяка събота и неделя на стадиона, Парис нямаше да я отмъкне тъй лесно, а Омир, завалията, щеше да се чуди за какво да пише, пардон, съчинява епос в хекзаметър:)))

А ти тичаш ли в парка?

Така яко си се заровила в тази митология, като научен работник!

в парка не тичам
тичам след щастието си, лепвам му целувка и то хуква след мене

ти явно не познаваш научни работници:)))))

ма не съм се ровила нарочно... а тук специално я карам на едната обща култура, само дето общата ми култура е по-пространна:)

Dosta ti e visoka obstata kultura, ne si prodavach v magazin, nito kelnerka, taka mislia pone.

ти направи откритието на годината:)))Висок човек - висока култура:)

Но защо тез предразсъдъци? Висока обща култура може да има всеки, който е любопитен към света и чете повечко. Не изключвай продавачките и келнерките от сметката, гадно е. Не всеки може да работи кат директор на водопад:)))

Работя интелектуален труд, но доста хора с тази характеристика са съвсем лишени от култура, обща, лична, всякаква... Така че - предразсъдъците - долу.

Да, но с този твой интелелект и интереси сигурно плашиш доста мъжете. Едва ли на някой ще му е приятно когато сте заедно, да го попиташ изневиделица какво му е мнението за Сеферис...Можеш така да смачкаш без да искаш самочувствието и на най расовия мачо!

Защо ти харесва невероятната съдба на Амели Пулен?

рядко имам общо с мъже, на които можеш да сложиш етикетче "расов мачо". Други неща търся в един мъж. И ги намирам.

досега не съм била с някой, който да не е поне чувал за Сеферис. Не, че така си ги подбирам, ама статистиката това показва:)))

"Тя беше страшна като войска със знамена. И красива като Йерусалим." - Песен на Песните. За мене е писано:)))))))))))

Къде ги намираш тези супер интелектуалци, в Института по изкуствознание към БАН ли?
Я си представи сегинка дали един Ицо Стоичков е чувал некогаш за г-н Сеферис!

... че си сбъркал блога,в който трябва да се намираш?:) Така като почетеш малко какво и как пиша, виждаш ли ме да имам допирни точки от какъвто и да било характер с Ицо Стоичков?!

Института по изкуствознание? Защо, за Бога?! Светът е пълен с културни и образовани мъже. Има ги и извън държавните институти, даже основно извън тях.

Защо ти е смешно, не съм ти разказал нито един виц до момента!

Любопитно къде ги намираш тези интелектуалци, в Биг Брадър комай нямаше много на брой познавачи на Сеферис...

редиш виц до вица, ако питаш мене:) Досега не ми беше хрумвало, че човек, който е чувал за Сеферис се явява тежък интелектуалец...

Добре, питай на улицата 10 случайно избрани мъже да ти кажат 5-6 изречения за мосю Сеферис, после ми кажи резултата!

... забраних анонимните коментари в блога. Безцелното, но пък упорито заяждане не е особено интересно.

... А може би те просто се срамуват да спорят без фереджета? Аз не спъвам хората когато искат да тренират - тренирам с тях ;) Ама ако са от ония с IQ колкото стайна температура, най-безцеремонно ги трия/игнорирам ;)
Наздраве!

И аз тренирах с тях известно време както се вижда по-горе... ама в една точка от времепространството взе нещо да ми писва. Има един вид спор, в който човекът вече не спори за да стигне до някаква там истина или да си изпробва позицията, ами просто така, на инат. А нещата на инат не са хубави. Мани, ами не са и интересни:)

... Но все пак последното зависи и от количеството изпита ракия :-D
Иииии... пак наздраве!

'Всяко подобно пътуване е възможно, само ако заложиш душата си.'

Достигнато ли е това разбиране, страхът се спаружва в изблик на неуместност.

... някой се разхожда из мислите ми, докато аз ям ягоди (истински, от собствена градина) и режа о-в Крит на филийки за да запомня по-лесно от какво е направен:)

малкото страх е като малко сол - придава едно от ония фундаментални каж`годета на битието. прави го вкусно...

Малкият страх не е страх, както ваксината не е болест :)

О-в Крит е направен от градински чай, танци и Зорбасчета (това върху блатове готварска кал). Поне така пише в една книга :))

Завижд за ягоди-целувките. На мен ми остава да си смуча палеца и да разчитам на добрата си автосугестия. Или пък . .

Поеми от дъха ми.
Съблечи тялото си
И облечи моя поглед.
Разтвори се в магията,
Която се опитвам да направя,
За да отпия от нея
И с теб да се слея.
Поднеси ми на табла
Ягодовите си чувства.
И знаеш ли,
Ще ги погълна
С твоите фантазии.