Понякога си мисля не трябва ли да имаме по няколко паралелни живота - като различни ризи за различните дни... Един ще отделя за хората, любимите ми, всъщност - по един за всеки и пак няма да е достатъчно. Един ще дам за разни неща, дето са трудни и никой не иска да ги върши - ще превързвам рани, ще утешавам, ще изслушвам и то именно ония, дето не го заслужават. Един ще отделя за книгите, за всичко, което нямам и няма и да имам време да прочета в един само живот. Един живот ще пея, в друг ще танцувам. Един живот ще пиша и ще разказвам истории. Един живот ще пътувам, ще откривам времена, и места, и хора. Един живот ще уча езици. Един живот ще рисувам. Един живот ще шия дрехи и завивки, ще нижа мънистени гердани, ще отглеждам градини и деца. А по един живот ще има за всеки мъж, в чиито дълбок свят съм надниквала само за миг, само за миг.... Защото само един живот не стига...

 

Наистина...
Но това разкъсване на сто посоки все пак е по-добро от варианта цял живот да гърмиш като празен тъпан и да не знаеш с какво да се захванеш освен ядене, пиене, спане, бачкане и утре всичко отначало. Ти си щастлив човек според мен.

щастлива съм:)

Макар, че моето разпределение на животите е малко по различно, но нейсе... да паднат няколко живота пък ще му мислим кое колко :)...

... един е само, засега, и голям зор виждам да вместя всичко. Особено в частта с мъжете, хахахаа:)Наскоро разплаках един, като му споделих тез разсъждения. Само пропуснах да му кажа, че и на мен ми се доревава понякога, но гледам да не се давам, ами да направя от невъзможното - възможно, а от всичко останало - приказка...

А ти твоите как ги разпределяш?

:). Но за мъжете, да - отделни животи непременно ... и също за четене и за танцуване и други удоволствия...(но без пеенето - много съм фалшива, запея ли ,животът ми ще бъде бързо и насилствено прекратен :)) Един живот в опити за летене в космоса. И живот, в който съм напълно, напълно различна от себе си.
Не виждам защо е плакал младежът.. един живот е съвсем честна сделка :)

а пеенето... пея вярно и хубаво, но нямам достатъчно глас... в тоя живот:)В другия ще имам и не е истина какъв джаз ще се пее:)

Виж космосът някак не ме тегли... достатъчно калъбълък съм си създала и тука - шъ ми стигне за едно десетина живота напред...

а младежът... който не е съвсем младеж... посвещава му се един живот, но... уви... като гледам как сме наредили пейзажа... няма много изгледи да е текущият...