Любов е, когато те няма, а очакването да те видя има вкус на сладко от вишни. Всеки път.

Любов е, когато си тук, поглеждам те и забравям... накъде бях тръгнала преди малко.

Любов е, когато усещаш сърцето си да бие през удар, а аз го усещам през ризата... през две стаи... през четири улици... през седем царства...

Любов е, когато мълчим заедно – заради споделената тишина на общите ни мисли.

Любов е, когато поглеждам в огледалото и... виждам теб.

Любов е, когато градът е пълен с невидими гирлянди, фанфари, факли, знамена и с музика, която чувам само аз... Защото си наблизо.

Любов е, когато близо и далеч изгубят смисъл.

Любов е, когато се ударя, а теб те боли повече.

Любов е, когато си кораб, а аз съм всички пристанища.

Любов е, когато вкусът на устните ми е изкушение. Всеки път.

Любов е, когато се разпадаш, а аз знам как да събера парченцата.

Любов е, когато смехът покръсти самотата.

Любов е, когато за мен най-важно е да си добре. Дори и, ако това добре не включва мен.

Любов е, когато вече няма значение как го наричаме.

Любов е, когато тръгваш в обратната посока... за да не те заболи от близостта ни.

Любов е, когато съчинявам приказки за теб до сутринта. Защото как иначе ще дойде утре?

Любов е, когато си непрекъснат обертон в мелодията на мислите ми.

Любов е, когато знаеш, че съм тук, каквото и да става, какъвто и да си.

Любов е, когато е притеснително истинско, нелогично хубаво, плашещо нежно...

Любов е, когато не успяваме да го прогоним, дори и с много работа, дори и с много смях, дори с приятелство, дори и с други...

Любов е, когато султанът и Шехерезада си лягат сами, в двата края на света... но заспиват прегърнати...

Любов е, когато... те искам, въпреки себе си.

Любов е, когато... ме искаш, въпреки себе си.

Любов е, когато бръкнеш в джоба си и вместо ключовете от къщи намериш ключа от сърцето ми.
ичаме.

:))

...
:)

за либофф!! :)))
Предпоследният абзац - много верен. Това е и моята теория за това велико тайнство.

страхотно е!

Мммммного обичам сладко от вишни!!! (преглът!)

no comment :))))

да повторя пилчо - преглът.. за всичко ;)

веселите се вие... ама то така е... на чужд гръб...

:)

Аз, например, не се веселя, ами завиждам. Когато се спомене храна, спирам да мисля за друго.
Да пием за любовта към сладкото от вишни!

Любов е ...

:)

Прекрасно е...
Също като красивата история на Амели Пулен :)

....тази история е част от една друга, паралелна вселена...

(за справка относно естеството на паралелните вселени виж Дъглас Адамс, който ще ти обясни, че те не са съвсем паралелни, а не са и точно вселени:)

... в която нещата са малко по-различни. Аз си имам няколко такива. Или иначе казано паралелната вселена е отговорът на въпроса "Ако имаше още един живот какво би направила в него?". Ей-това бих направила. А в този правя съвсем други неща.
Мисълта ми беше, че тук и сега, историята описана горе (защото това е история, а не просто дефиниция за любов) не е реалност, а просто литература.

само че в другата вселена, която от Нейна гледна точка е Тази.
Ето една любовна история от древността ми, когато не пишех добре, но думите пареха:

Когато те има
ме караш да опитвам
да придавам смисъл на нещата
Така и аз самият съществувам
Дори когато съм нещастен
пак не спирам
да се променям
неизменно
за да стана достоен
за любовта ти

Когато те няма
Мечтая
какво бих направил
ако те имаше
И правя планове
за всяка секунда
когато ще сме заедно

Когато ме няма
ме чакаш
тайно от себе си
без да знаеш
че ще дойда
в един друг живот
когато ще вярваш

Когато ме има
ти си щастлива
защото си ме създала
с фантазия и вяра
И страховете ти вече не пречат
да те взема в ръце
и да ти покажа рая

... знам, че е реалност. Само че... трябва да я държа там, където си е, в паралелното. Знаеш, има живот, който просто се случва другаде. Баба Вихронрав ги разбира тези работи. Ти също, сигурна съм.

древността ти... е като парче от моята собствена...
Знаеш ли, че на гръцки думата е и kommati и, всеки път, когато кажа "парче от... нещо" на онзи език, нещото се оказва някак насъщно, като комат хляб...

и ми се иска да ти оставя един текст -

Смисълът на живота има вскус на устни
/Р.Гари/


...след едно такова сияние на жена е трудно да не се усетиш мъж! Нелепа случайност - след нея върволици надежда. А вече свечерява. Вкусът остава недоволен като от обратна захапка. Сякаш разхождащ се разказ в главата му звучат думите - „Един танц за мен!" Очите - тези очи, които носят повече усмивка от детска глъч, го карат да потъне. Безименна и беззвучна омая звъни в ушите му до угризение. Пепел от рози е цвета и помни повече от любовен роман. Разказана с трепет е онази влага в гласа му и сякаш няма момент на свикване с нея. Една подсказка коленичи в съзнанието и се намесва в липсата на предразсъдък ...
Без трапчини дори го кара да се чувства красив. Иска му се да вземе на заем тази прегръщаща всеобхватност. Как е възможно с един поглед да се отключат толкова много врати! Такива, които си загърбил отдавна, които си си наложил да затвориш, такива - които с основание, или не дотам - е трябвало да изтриеш от паметта си. Пристрастна ли е топлината. Измамна ли е жената, която стои пред него. И има ли значение всичко това. С един килнат встрани зрителен ъгъл хубавината наоколо е стократно повече. Прегърнато е това, което само по себе си е прегръдка. Люляково ухание за което клепките натежават. Няма време нито прах по паважа. Липсва желание за време. Обгоряла - като печен кестен - е уютната топлина на ръцете и`. Всепоглъщащ гъдел простира пипала без сянка на съмнение. Отключена е дрезгавината в гласа, която издава, когато не искаш да се скриеш.... В тих унес се проектира танцът под лампата. Музиката е в синхрона им - нежна като приласкаване. Обзети от безхаберието на мига две тела усещат душите си...

kundalini

Как е възможно с един поглед да се отключат толкова много врати!

Обзети от безхаберието на мига две тела усещат душите си...


В десятката на десятката е, Марта, нищо че тази история от паралелното не е онази история, която твоя текст уцелва. Благодаря ти...