Искам да спяяяяя... да се будя късно, да ме будят с целувка и кафе в леглото всеки ден. Искам за многото работа, която върша през деня да ми плащат реалната й стойност, така че да не се налага да работя допълнително. Искам да имам време да готвя обичайните ми вдъхновени, уханни, щастливи, топящи се в устата яденета, за които в момента време не ми остава ... искам да имам няколко часа спокойствие, в които да помълча със себе си, така че историите, които се спотайват и чакат да ги напиша, да се престрашат да излязат... искам да имам леко сърце и спокойни мисли, да се смея много... искам да танцувам до сутринта... да броя звезди докато очите ми се затворят и остане само нощ... да му разказвам приказка и да го гледам как заспива в прегръдките ми... да изтъка парцалена черга от всичките си пъстри желания... да преборя и утре ламята на съмненията си... да бъда...
А от поисканото, до сега получих смеха, с лопати го рина вече, не ами с кофи направо:)Толкова не съм се смяла от... предишния си живот сигурно. Лошото е, че той, смехът, се оказа, че върви в комплект с описаното в предния постинг, мамка му.
/не влагам нищо религиозно../
Най-много сълзи са изплакани за сбъднатите желания. Кой го беше казал това?