Един ден живот. Да, знам, темата  е безобразно стара, но днес и сега си зададох въпроса и се оказа, за моя собствена изненада, че знам отговорите. А ти? Остава ти само ден. Какво ще направиш с него?

Знам, че ще искам да се събудя до теб - нищо, че никога досега не се е случвало. Ще се протегна, котешки доволна, сред  чаршафи и слънчеви зайчета. Ще ме гъделичкаш докато се изтърколим от леглото и двамата - в кълбо от смях, ръце, крака, прегръдки, къдрици и синьото небе навън, а също и онова в стаята, пак синьо...

Ще ми направиш кафе, защото аз винаги го изкипявам. Ще ти направя палачинки - защото толкова обичаш сладко.  Ще правим всичко друго, но не и планове. Защото ще имаме само сега. И ще ни стига.

Ще намерим поляна и ще се гоним боси сред дърветата. Ще ме настигнеш. 

Ще съчиня стих и ще ти го прошепна, за да си е само твой. Ще ме превърнеш в мелодия и ще ме изсвириш с уста, като таен знак под прозореца вечер.

Ще ти дам да претрепеш всички митични чудовища-страхове, които съм крила. Ще ми дадеш да подредя всички разбъркани твои парченца, да погаля болките, да затворя раните.

Ще отидем на кино и после ще спорим кой е най-хубавият филм, който сме гледали. Накрая ще решим, че е онзи, в който те двамата разбират, че им остава само ден живот и в края на деня събират всичките си приятели и танцуват до среднощ, а после тя му казва, че го обича.

Ще танцуваме  до среднощ, докато останем без дъх, ще пея докато остана без глас. И тогава - едва тогава ще ти кажа, че те обичам. Обичам те. 

Остава ти един ден. Само един. Какво ще направиш с него?
Аз знам.