Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06.2007 00:15 - Данък носталгия
Автор: eleni Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5937 Коментари: 27 Гласове:
0

Последна промяна: 08.06.2007 09:31


Плащате ли си го редовно?
Носталгията е копнеж по разни неща, при които не можеш да се върнеш - почти буквален превод на думата. Мисля, че усещането го е изобретил Одисей, полага му се да е така.
Кратък списък с  моите носталгии или... къде искам да се завърна:

1. Лятна привечер. Плувам в реката срещу слънцето, което се скрива, малко по малко. После карам колело "без ръце" и се оставям на вятъра. Славеите пеят като луди, докато се прибирам боса, почерняла, рошава и блажена по хълма към къщи. Дядо ме вика за вечеря, а баба е направила баница.  Разказвам, с пълна уста, къде съм дивяла цял ден, а после заспивам на втората страница от приказките на Шехерезада и сънувам пъстри, леки, щастливи детски сънища. Летата от детството ми.

2. Татко пуши лула. Сгушила съм се на малкото канапе в кабинета му - миниатюрно пространство, пълно с книги, снимки от представления и театрални макети, които ми изглеждат като мебели от кукленска къща. Наоколо се носи аромат на тютюн и безвремие, говорим си за всичко и нищо, да, особено за нищото и за оня френски трубадур, от чиито думи тръгват безброй пътеки: "За самото нищо песен ще създам...". Спорим, смеем се, кръстосваме шпаги, понякога плачем. Сенките на Милър, Шекспир, Чехов, Брук... преминават на пръсти през разговора. Отнякъде сякаш се чува смехът на Мамето, иска цигара и тя. Станиславски подава глава през прозореца, намига. Професор Толкин наминава, намесва се в иначе театралния разговор, присяда  до мен на канапето  и  се пресяга да си вземе от  татковия тютюн.  Леон... той  присъства през цялото време, невидим, някъде зад кулисите на нашия летен следобед. Приказки, сълзи, смях. Моето театрално порастване.

3. Лято високо в Родопите. Варим сладко от диви ягоди, къпем се в близкия водопад и се търкаляме по поляните с книжка в ръка. Вечер спорим за цвета на притъмняващите планини наоколо - сини, сиви, дълбоко зелени? Банда разбойнички пред огнището. Кардиограма на щастието.

4. Запознали сме се... преди броени дни, в мейл. Няколко дни по-късно вече се познаваме от години, глупости, от векове, от... всъщност няма такава мерна единица, която да обозначава едновременно седмица и вечност. Тогава, в началото, разговаряме по много, с апетита на хора, които бързат да си припомнят колко са близки.

Разпознава в мен нещо необяснимо насъщно, хем познато, хем ново, присмехулно и сериозно едновременно, закачливо, дълбоко, искрено до безобразие, нещо което създава топлина за моментите, в които му става толкова студено...
Разпознавам в него скритата слънчева стихия на характера си, иначе казано - присъщата ми антична драма отстъпва мястото си на някакъв възхитително безсрамен сюжет, хубавата Елена зарязва ахейци и троянци на бойното поле и отплава с Джак Спароу накъдето им видят очите и, не, не я чакайте за вечеря.

В цялата тази история има и един слънчев заек. Да, от онези, дето проблясват из косата ми в слънчеви дни, крият се в джобовете му, ядат ми от сладоледа, връзват му връзките на обувките една за друга точно преди работа. И, да, за малко да забравя - ние се обичаме. Не, не така. Това би било безкрайно банална развръзка за тази конкретна история и, честно казано, никак не ни подхожда. Всеки от двама ни обича себе си... какъвто е, когато сме заедно, това е. Затова сме приятели.

5. Стълбите пред една църква във Венеция. От смях ще се изтърколя в Канале гранде, помежду двама бутафорно изглеждащи гондолиери, които в този момент преминават отпреде ми - единият пее ария, другият живописно обяснява нещо за нечия майка. В най-тъжното и страшно лято през живота ми, Венеция беше нещо като спасителна лодка, няколко дни безвремие, смях и безпричинно щастие, благодарение на които оцелях. Не, не искате да знаете другото.

6. Блажен пролетен следобед. Излезли сме, тримата, на импровизирано хапване. Споделяме истории, теории (онази за отмъщението се превърна в класика:), пътешествия, рецепти, идеи, светове, приятелство... На връщане ни обзема оная особена вълна  безпричинен смях, по която се познават щастливите хора. Минувачите по улиците се заглеждат, защото се смеем с глас - две жени и един мъж, в неприлично добро настроение и тримата. Той купува букетче виолетки, миниатюрно, от една минаваща баба и го разделя между двете, което, кой знае защо, предизвиква нова вълна от неудържим смях и у тримата.  Щастлив спомен.

7. Мързелива (и вероятно) неделна сутрин, ние, с различна степен на облеченост, ще пием кафе не точно в леглото, но, да речем на дивана. Сред бъркотията от крака, ръце, смях, музика, истории, краища на одеяло, къдрици, целувки и друг реквизит, се провежда следният разговор:

- Кафето с мляко ли го искаш или без?
- С мляко. - промърморвам доволно.
- А колко мляко да ти сипя и колко кафе?
- Еййййй-толкова кафе и мъъъъничко мляко. Да, толкова стига.
- Захар?
- Мдааа.
- Колко лъжички?
- Амии... една май. Да, така е добре.
- Да ти го разбъркам?
- Ако си така добър.
- А в коя посока предпочиташ да го разбъркам?

Минало? Не съвсем, не съвсем...


Тагове:   носталгия,   данък,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dana55 - Много, много вълнуващо...
07.06.2007 01:04
Унесох се,така хубаво си го разказала...
цитирай
2. faerie - Красиво е :)
07.06.2007 09:42
Накара ме да се усмихна с мъъъничко носталгия в този пореден мрачен и дъждовен ден. Благодаря!
цитирай
3. анонимен - Данък носталгия ...
07.06.2007 15:27
Братовчедке .. ууф :-) Носталгично ме настрои. Но не се оплаквам твърде много.
цитирай
4. trevistozelena - какви хубави моменти:)
08.06.2007 13:17
това е усмихваща носталгия, не се натъжавай от нея
цитирай
5. trevistozelena - и...пак аз...
08.06.2007 13:22
ще позволиш да открадна идеята и да напиша малко мои усмихващи моменти? супер безидейно ми е напоследък, но не е това причината да плагиатствам от хрумването за този текст. по-скоро ми трябва някакво такова настроение, което ще ми създаде писането на хубави спомени
цитирай
6. eleni - be my guest, дето се казва:)
08.06.2007 14:38
да, повечето от тези моменти са дори повече от усмихващи... с щипка тъга...

Боже, а на мен ми е толкова идейно, че няма накъде повече, ама нямам никакво време и само записвам идеите за да ги случа някой ден. От труд не остава време за творчество...
цитирай
7. injnina - Поздравления!
11.06.2007 22:12
За темата и представянето й. Макар и да е тривиално, но аз съм изпитвала носталгия, когато се задържа повече от месец извън Б-я. Носталгия като всеобземащо необяснимо чувство, че нещо ми липсва- нещо родно, мило, свое...
Лека вечер!.
цитирай
8. lava - Благодаря!
12.06.2007 09:06
Създаваш вълшебни светове с думите:)))
Като се обърна назад виждам планини от проблеми и аз мъничка някъде под тях с мъка вървя напред без да спирам за почивка. Но се почувствах изключително щастлива от това, което си и за многото хубави мигове, които носиш в сърцето си.
Пожелавам ти още много прекрасни мигове, които да събираш в носталгичната кошничка.
цитирай
9. eleni - @lava
12.06.2007 09:55
целият този списък може да изглежда и по съвсем друг начин. И по тези точки да се сетя съответно за:

1. смъртта на баба ми
2. трудната страна на отношенията с баща ми
3. необратимостта на времето
4. колко същият този човек ме наранява понякога, без сам да знае
5. смъртта на баща ми
6. какъв ужас ни връхлетя същите тези трима души само ден след описания блажен следобед
7. изключително идиотското развитие на тази прекрасна връзка

Виждаш, зад носталгичните "кръпки" се крият куп проблеми. Погледът е въпрос на избор:)

А за слънчевите думи - благодаря:)))
цитирай
10. mattea - какво да ти пиша, че те харесвам?
14.06.2007 15:55
като те харесвам? струва ми се една такава идиотска загуба на време да ти казвам колко хубаво пишеш за кой ли пореден път. :)))))))
но просто не мога да се сдържа :)
цитирай
11. eleni - хахахахха
14.06.2007 16:06
да, има го тоз момент помежду ни:)
цитирай
12. ivoberov - Първата носталгия е суперска. Имал ...
14.06.2007 20:20
Първата носталгия е суперска. Имал съм подобна.
Село. Цял ден на реката. Вечер - мач. Набърза една вечеря. Нощ. Песни, китара, споглеждния. Щурци. Кражба на любеници. Носим стари кръстове от гробищата, за да плашим девойките. Те крещят от възхищение и ужас.
Ние се гордеем, защото страхът ни е минал и сме впечатлили девойките.
Мисля, че си хубава
цитирай
13. eleni - хехе
14.06.2007 21:50
да, хубава съм:)
То като че ли си върви в комплект с името.

Щурците са прекрасно нещо.

А китара много обичам. Също и цигулка. И виола. И виолончело. И контрабас. Също флейта и пиколо. Да не пренебрегваме тромбона, цугтромбона, ударните и арфата.

Ох, отплеснах се, прощавай.Това не беше подигравка или поне не беше обърната към теб. По-скоро е закачка със заобикалящата ме напоследък действителност:)

Посвещавам ти усмивка:)

p.s. - забравих пианото.
цитирай
14. ivoberov - Друг път да не забравяш пианото. На ...
16.06.2007 23:18
Друг път да не забравяш пианото. На него се свирят разни работи. Например сонати. А също и концерти за пиано.
цитирай
15. eleni - ххахахаааа
17.06.2007 18:24
няма. обещавам най-тържествено и с ръка на сърцето друг път да не забравям пианото, което е оня измежду инструментите, на който съм свирила има-няма 12 години:)))

цитирай
16. ivoberov - А можеш ли да изсвирши втората част ...
17.06.2007 22:34
А можеш ли да изсвирши втората част на седма соната на Бетовен. Дето е тъжна.
цитирай
17. wonder - Ти си чудесна душа, eleni!
18.06.2007 01:56
А № 9 е сполетялото те равновесие в радостта. За жалост или за щастие - няма вакуум в Природата, Съдбата и този ни Космос. Всичко е свързано с всичко.
Усмивка. Топла.
цитирай
18. eleni - Largo e mesto?
18.06.2007 09:54
Мога. Ама познавам доста хора, които ще го направят значително по-добре от мен:)

цитирай
19. eleni - @wonder
18.06.2007 09:56
:)
цитирай
20. ivoberov - Да, Глен Гулд, например. / Познавам ...
18.06.2007 23:52
Да, Глен Гулд, например./ Познавам разните свирачи/
Сещам се и за Хелен Гримо. Helene Grimaud. Гуглирай я ако искаш. Страхотна е. А също и Фазил Сей. Fasil Say.Той е турчин, макар че въобще не живее в Турция.
Всъщност въпросът ми беше друг.
Харесваш ли парчето.
Тоест дали би го изсвирила така, сякаш е твое.
Сякаш ти си го съчинила.
Аз бях маниак на това парче. Просто търся съмишленици
А ти май би приличала на Елен Гримо ако беше руса. Макар че тя може и да си изрусява косата. Пък имаш и нейното прозвище. Виж я в гугъла.
Или тук:
http://www.youtube.com/watch?v=CuROQwU0QUE&mode=related&search=
Но по-лесно е на
http://helenegrimaud.free.fr/

цитирай
21. eleni - мани, много по-лошо е -
19.06.2007 09:36
нямам нейното прозвище, ами направо имам нейното име:) просто съм взела елинския му вариант за тук, защото ми харесва. Но не съм толкова хубава, колкото е тя. Не съм и колкото Амели, която съм си сложила като образ, защото имам нейния поглед към нещата...
Макар че това с хубостта май е относително.

Отплеснах се. Музиката - знам ги и двамата, но в негово изпълнение май съм слушала Бах и Моцарт.

Да, харесвам "парчето", но... май съм по-скоро шопенов тип...

p.s. - Като "свое" бих изсвирила "Погребението на ловеца" от първата Малерова симфония... ако бях оркестър. Ама не съм. И затва си мълча и наблягам на слушането:)
цитирай
22. ivoberov - Нека да уточним, обаче. За коя Амели ...
19.06.2007 15:22
Нека да уточним, обаче. За коя Амели говориш. Има една френска писателка Amelie Nothomb. Чел съм всичко от нея. Нейна снимка ли си сложила ? Абе имах чувството, че съм те виждал някъде, пък то виж какво било...Исках да кажа белгийска писателка...
Глен Гулд е известен с добре темперираното пиано, но свири и Бетовен. Свири го малко подигравателно. Отначало се възмущаваш, после го харесваш.
цитирай
23. eleni - mon Dieu! както казват братята французи
19.06.2007 15:57
чак сега осъзнах къде е заблудата. Не, това на снимката категорично не съм аз, въпреки че приличам на нея... може би по излъчването. Говорим за Амели Пулен. Филмът. Ето този: http://nav.blog.bg/viewpost.php?id=79428

Ако не си го гледал е просто грехота. Тичай да си го намериш и не ми се връщай преди да си се запознал отблизо с Амели:)))

Музикално - аз за Fasil Say имах предвид, че съм го слушала да свири Бах и Моцарт, но не и Бетовен. Glen Gould се подразбира, затова и изобщо не го коментирах. Хич не се възмущавам, само се възхищавам.

Nothomb е белгийка обаче:)Някъде из часовете по литература ми се е мяркала. Едната ми филология е френска:)
цитирай
24. ivoberov - Да, получиха се няколко размина...
20.06.2007 00:16
Да, получиха се няколко разминавания наведнъж. Последвах тази отпратка, която си ми написала. Там видях човек, който чрез писанията си казва следното :
На партито у Тед посегнах към билиотеката, защото съм любознателен, а освен това съм умен, а освен това съм много начетен, но това, че съм много начетен никак не ми пречи да съм умен, тъкмо обратното, моят ум и начетеност ми помагат да бъда своеобразен, обаятелен и различен, и точно затова разбирам от изкуство, а освен това разбирам от всичко останало, защото съм умен, да не казвам, че съм начетен и своеобразен, следствие на което
в морската градина на Варна получих двучасова ерекция, защото освен, че съм умен, начетен, своеобразен и готин съм и много голям любовник, а освен това разбирам от изкуство.
Трогателно...
А Фазил Сей свири едно страхотно парче, казва се "Земя". Дори май той го е съчинил.
Никъде не мога да го намеря обаче в София.
Продавачките дори не са чували за Сей.
цитирай
25. eleni - уахахаххаааааааааа
20.06.2007 12:40
ужас!чак сега видях, че неволно съм ти дала препратка към нещо, което четях в момента, вместо към сайта с Амели. Поправям се: http://www.imdb.com/title/tt0211915/

Иначе, да разбирам, че не харесваш nav за разлика от мен:) Освен гореописаното той е и неуловим, освен това не се взима насериозно. Което е ужасно ценно качество.

Къде, прощавай, търсиш Фазил Сей и музика изобщо? Продавачка в кой да е произволен магазин естествено няма да ти помогне. Иди на първата позиция блогрола ми и се запознай, ако още не си, с Дюкян Меломан, свежите хора, които го държат и прекрасната музика, с която живеят и работят. Те, дори и да не са чували за Сей, което е малко вероятно, но все пак възможно, ще се отнесат по правилния начин, ще ти го намерят, поръчат и доставят. Ще си поговорят с теб за музиката и живота, ще те оставят да слушаш прекрасна музика при тях с часове, независимо от намеренията ти за купуване. Накратко - иди в Дюкян Меломан. И не съгрешавай повече:)
цитирай
26. ivoberov - Видях Амели Пулен. Мяркал съм я, но ...
21.06.2007 00:06
Видях Амели Пулен. Мяркал съм я, но няма как да я видя на някакъв филм.
Аз си харесвам Amelie Notomb. Тя е надарена, загадъчна, малко жестока, шашава. Книгите й не са чак големия връх, но съм си я харесал и си я чета. Ако искаш виж я в гугъла. Благодаря за Дюкяна. При случай ще се възползвам.
цитирай
27. eleni - филмът не е някакъв
21.06.2007 00:12
а е едно от най-свежите, красиви, закачливи, пъстри неща, които можеш да видиш. Това, че съм си избрала този образ изобщо не е случайно и съвсем не е заради това, че девойката, която играе Амели е хубава.

Ще почета от твоята Амели, когато ми остане маааалко време - разбирай, към началото на юли:(

Възползвай се, възползвай се:)Там е хубаво. Там музиката се чувства уютно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eleni
Категория: Лични дневници
Прочетен: 563250
Постинги: 162
Коментари: 1099
Гласове: 4694