Постинг
03.07.2007 13:14 -
Хрумки. Три.
Рекох да ти напиша писмо. Ама се отказах. Писмото е дреха, с която бързаме да загърнем мислите си, преди някой да ги е зърнал голи. А думите помежду ни нямат нужда от дрехи. Или дрехите ни нямат нужда от думи. Или помежду ни няма нужда от дрехи и думи. Забравих кое от трите.
И трите.
Всъщност писмото може да бъде и стая, буржоазно-просторна, със звънко ехо, със стени от светлина и дюшеме от спомени, наредени един до друг и лъснати от многото стъпки притичвали отгоре им. Ето там, в края, до прозореца, дъските са изтъркани - любим спомен... И ето, че влизам в стаята-писмо, а ти вече си вътре и се смееш, с онзи присмехулен смях, който ме разпада на сапунени мехурчета - слънце и щастие. И сме там заедно. Само заради това ще го напиша. За да се окажем в едно изречение, аз и ти. Ето, особен вид близост е това синтактичната близост. Има усещане за простор между думите, но има и усещане за общност - ставаме част от едно изречение. Близостта може да бъде и морфологична, ето тъй - тииаз. Хм. Май е малко тясно така, някак неестествено. Ние? Звучи толкова граматично банално...
А всичко започна от това, че исках да използвам писмото като място за среща. Представям си разговор:
- Колко време бяхте заедно днес?
- Само три страници...
Хм.Сега тук трябва да има и нещо трето. Три придава завършеност на нещата, изважда ги в миг от профанното и веднага започват да ни се привиждат троици, да се мержелеят символики, да се оформя някаква съдбовност. Аз обаче съм езичник. И ми се привиждат три обикновени зрели нара, леко разпукани, така че да се прозре сърцевината. Но три е красиво число. Ако Зевс се беше ограничил с три само жени, конспектът на последния ми изпит щеше да е видимо по-кратък. Уви, реалността рядко ни поднася подаръците си елегантно опаковани по три (имах един любим, който винаги оставяше в джоба на палтото ми от онези бонбони, в червената опаковка, три). Три точки задават равнина, твърди един приятел, който разбира и от числа и от сакралности, а и от нещо трето.... например от любовни сюжети.
Ще те целуна три пъти. Като начало.
И трите.
Всъщност писмото може да бъде и стая, буржоазно-просторна, със звънко ехо, със стени от светлина и дюшеме от спомени, наредени един до друг и лъснати от многото стъпки притичвали отгоре им. Ето там, в края, до прозореца, дъските са изтъркани - любим спомен... И ето, че влизам в стаята-писмо, а ти вече си вътре и се смееш, с онзи присмехулен смях, който ме разпада на сапунени мехурчета - слънце и щастие. И сме там заедно. Само заради това ще го напиша. За да се окажем в едно изречение, аз и ти. Ето, особен вид близост е това синтактичната близост. Има усещане за простор между думите, но има и усещане за общност - ставаме част от едно изречение. Близостта може да бъде и морфологична, ето тъй - тииаз. Хм. Май е малко тясно така, някак неестествено. Ние? Звучи толкова граматично банално...
А всичко започна от това, че исках да използвам писмото като място за среща. Представям си разговор:
- Колко време бяхте заедно днес?
- Само три страници...
Хм.Сега тук трябва да има и нещо трето. Три придава завършеност на нещата, изважда ги в миг от профанното и веднага започват да ни се привиждат троици, да се мержелеят символики, да се оформя някаква съдбовност. Аз обаче съм езичник. И ми се привиждат три обикновени зрели нара, леко разпукани, така че да се прозре сърцевината. Но три е красиво число. Ако Зевс се беше ограничил с три само жени, конспектът на последния ми изпит щеше да е видимо по-кратък. Уви, реалността рядко ни поднася подаръците си елегантно опаковани по три (имах един любим, който винаги оставяше в джоба на палтото ми от онези бонбони, в червената опаковка, три). Три точки задават равнина, твърди един приятел, който разбира и от числа и от сакралности, а и от нещо трето.... например от любовни сюжети.
Ще те целуна три пъти. Като начало.
За да се окажем в едно изречение, аз и ти.
hahahhaaa
obi4am te eli
цитирайhahahhaaa
obi4am te eli
izumiava me kolko lesno prevra6ta vsi4ko v poezia(ti) ili v kartina(az) i kakva ogromna svoboda e tova i v sa6toto vreme ima ne6to angelsko i ne6to demoni4no...da tuche6 realnostta sas sobstvena ni6ka hm
цитирайда живее лекотата:)
цитирайОпазвай се цялостна! Бди над сърцето си. Усмивка. ЛъЧиста.
цитирайотдавна съм го установила. Някой ме пази:)Вероятно затова аз самата не се пазя... В един момент установих, че или се пазиш или... си жив.
А сърцето ми тия дни се чувства... чудесно. Не е това думата, разбира се, нещо много по-хубаво е, но днес май ми е беден речникът:) Сърцето ми се чувства чудесно заедно с останалата част от мен. Някак цялостно.
И аз - усмивка:)
цитирайА сърцето ми тия дни се чувства... чудесно. Не е това думата, разбира се, нещо много по-хубаво е, но днес май ми е беден речникът:) Сърцето ми се чувства чудесно заедно с останалата част от мен. Някак цялостно.
И аз - усмивка:)
6.
анонимен -
Привет, Елени! ))
04.07.2007 12:38
04.07.2007 12:38
И от мен поздрав за поста. Понеже познавам Чудесницата, нейното "опазвай се цялостна" не е твоето "пази се цяла". Онова... `да си жив` има материална и земна проекция. Всеки има ангел-хранител.
Гош
цитирайГош
има много по-важни проекции от земната. Питай твоя ангел-хранител, ще потвърди:)
цитирайужасно ми хареса!!! звучи много искрено и уникално!
цитирайто е... живият живот
цитирайПросветленият няма защо да се пази.
цитирайвзе ми думите от устата... а си ми бяха вкусни
знаех си, че все някой някога ще разбере защо не се пазя:)
цитирайзнаех си, че все някой някога ще разбере защо не се пазя:)
;))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4694