Постинг
05.07.2007 12:17 -
Писмо до Яна
Прибрах се с мокри лапи тази сутрин. В главата - горгона... Но пък облечена в смях и аромат на споделеност. И исках да ти напиша за всичко това, защото си далече и няма как да го видиш, но наистина историите започнаха да се заплитат откакто пак се намерихме. Някакъв вид огледалност.
Сега се питам... дали като вървя по улиците хората могат да прозрат, че под дрехите ми проблясват златисто-огнени люспи?
Твоят прозорец гледа към една моя градина. Там си паса облаците. Знаеш, ако не се наядат добре, после не дават дъжд...
И съвсем не е чудно, че просто седиш и гледаш, гледаш, гледаш, гледаш....
Душата има нужда да се поразходи, да се поразтъпче наоколо, да помаа гащи така да се каже, да си изпробва новите обувки. Единственият начин да го направи е да гледаш много дълго в небето. Да гледаш, да гледаш, да гледаш, докато не усетиш по лекото гъделичкане, че очите ти са станали небе, а небето има цвета на очите ти. А в лявото ти е влязла малко мъгла. Пфу, досадно. Гъделичка.
А после ще отидем да пием кафе. Само затвори вратата на градината, да не ми избягат облаците.
Сега се питам... дали като вървя по улиците хората могат да прозрат, че под дрехите ми проблясват златисто-огнени люспи?
Твоят прозорец гледа към една моя градина. Там си паса облаците. Знаеш, ако не се наядат добре, после не дават дъжд...
И съвсем не е чудно, че просто седиш и гледаш, гледаш, гледаш, гледаш....
Душата има нужда да се поразходи, да се поразтъпче наоколо, да помаа гащи така да се каже, да си изпробва новите обувки. Единственият начин да го направи е да гледаш много дълго в небето. Да гледаш, да гледаш, да гледаш, докато не усетиш по лекото гъделичкане, че очите ти са станали небе, а небето има цвета на очите ти. А в лявото ти е влязла малко мъгла. Пфу, досадно. Гъделичка.
А после ще отидем да пием кафе. Само затвори вратата на градината, да не ми избягат облаците.
1.
анонимен -
tova...
05.07.2007 12:38
05.07.2007 12:38
... e mnogo dobro.
!
цитирай!
ъхъ.
:)
цитирай:)
oblacite niama kude da izbiagat
цитирайАз таковата, се въздържах вчера да го започна разговора за писането и харесването, щото не съм Яна, ама пък заничам... Ама таковата да знаеш, че наум съм го започнала :)))))))))
цитирайами то тоя диалог при нас с теб е като едно перпетуууууууууум мобиле, май:) И преминава от урва на урва и от век на... уууупс... от пост на пост:)))
цитирайтези къдрави облаци :)
цитирай...ако трябва да сме съвсем точни, колега метеоролог:Р
ама пък какво слънце наднича иззад по-къдравките от тях, а?
цитирайама пък какво слънце наднича иззад по-къдравките от тях, а?
къдраво от щастие :)
цитирайтва е прозрение:)))))))))))
Ама истинско!
Сега осъзнах защо съм къдрава. И цялата фундаментална свързаност между къдравостта ми и онова пърхащото в стомаха и неистовите ми опити, цял живот, да се усмихна на целия свят...
Ще черпя:Р
цитирайАма истинско!
Сега осъзнах защо съм къдрава. И цялата фундаментална свързаност между къдравостта ми и онова пърхащото в стомаха и неистовите ми опити, цял живот, да се усмихна на целия свят...
Ще черпя:Р
10.
анонимен -
еййй:))
09.07.2007 04:37
09.07.2007 04:37
Смееш се ти, а аз се замислих... най-щастливият човек, който познавам, май е и най-къдравият:) От дете си мечтая и аз така, а съм ту кестеняво, ту русо-чуплива...и с едни такива вятърни настроения - защото нямам истински къдрици, разбира се! Освен след дъжд ...и под дъга:)
А напоследък съм нещо тъжна. И косата ми се изправя:РР
Тази вечер/сутрин наистина ще сънувам съсредоточено по въпроса, хм...:)
vaya
цитирайА напоследък съм нещо тъжна. И косата ми се изправя:РР
Тази вечер/сутрин наистина ще сънувам съсредоточено по въпроса, хм...:)
vaya
хич не се смея. Относно прозрението, де, иначе си се смея много. Но прозренията са сериозни неща, там шега няма, щото ще вземе да се обиди (Богинята на прозренията) и да ми изправи косата и айдеееееее, уйде щастието:))
А и господинът отгоре е майстор на прозренията. Има черен колан в дисциплината и няма как да не му се вярва:)
Сподели какво си изсънувала, любопитна съм:)
цитирайА и господинът отгоре е майстор на прозренията. Има черен колан в дисциплината и няма как да не му се вярва:)
Сподели какво си изсънувала, любопитна съм:)
...макар и не същата. В един миг на егоцентризъм си помислих, че е за мен:))) Но ние се запознахме точно месец по-късно на 05.08. Няма значение... Няма и как да знаеш колко близо до мен е написаното от теб. Уговорката за кафето си остава. Можем и да побляскаме с люспи в някоя градинка:)
цитирайколко хубаво:)
аз ли ти казах за блог-проявлението си или някой безобразник ме е издал?
човек никога не знае за кого пише всъщност... дори и когато знае
уговорката дори може да прерастне в кафе с коняк или, ако го ударим през просото - коняк с кафе
ейййй, колко моееее - да побляскаме с люспи...
направо те прегръщам:)
цитирайаз ли ти казах за блог-проявлението си или някой безобразник ме е издал?
човек никога не знае за кого пише всъщност... дори и когато знае
уговорката дори може да прерастне в кафе с коняк или, ако го ударим през просото - коняк с кафе
ейййй, колко моееее - да побляскаме с люспи...
направо те прегръщам:)
14.
bemberski -
Може би вече не е актуално, но сиг...
24.11.2008 01:38
24.11.2008 01:38
Може би вече не е актуално, но сигруно е хубаво да си Яна.
цитирайточно тази Елена е винаги актуална (щото си събува времето пред вратата).
Абре какво стана с Яна, роди ли или още се търкаля (може пък да е решила да влезе в гинес с едногодишна бременност)?
:))
цитирайАбре какво стана с Яна, роди ли или още се търкаля (може пък да е решила да влезе в гинес с едногодишна бременност)?
:))
да има в блога ми дракон, който да отговаря на въпроси вместо мен:))
Яна ще ражда по Нова година, все по-кореместа е, рече майка ми, която се видя вчера с нея в Лондон.
цитирайЯна ще ражда по Нова година, все по-кореместа е, рече майка ми, която се видя вчера с нея в Лондон.
че аз като я видях за последно преди 4-5 месеца, по-кореместа не можех да си я представя. Ма тя си е специален човек със специални качества :))
цитирайда, и аз се чудя накъде повече, ама той, човекът вътре си расте със страшна сила:)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 4694