Прибраха се
берачите на череши
оставиха
презрялото слънце
по ръба на планината
да се търкаля


***
Моментът, в който влудяващата, бълбукаща, чуруликаща, лъкатушна, лятна, екстатична, тръпнеща, вкусна, сияйна, страстна, рошава, слънчева и истински свещена бъркотия на личното ми битие може да бъде сведена до шест реда хайку... е момент на равновесие. Разпервам ръце над бездната,  поемам дъх... засилвам се... премятане.... светът за миг е калейдоскоп, аз - огледалото в центъра му.... издишване... пръстите ми докосват въжето и застивам, в малка вечност... с ръце разперени в нищото...
Жива съм.

жива си

Жива и хубава :). Диалога с допълнение - и двете части много ми харесват - и поетическата и другата поетичната :))))

ama tova vaje mi oporo4i use6taneto. ima li njkakav smisal tova vaje??
Il40

че ти харесва:)

Да, въжето има смисъл. То е нишката на Клото, Лахезис и Атропа, която нишка тук има вид на... въже на акробат.

sreburnata ni6ka iska6 da kaje6