Прибирах се пълна с музика към къщи. Небето меко, като дюшек, иде ти да се търкулнеш по гръб между два от по-меките облаци и да засънуваш вечерния град, притихнал. Лято. Вадя го от задния си джоб, леко поомачкано, но все още става. Бях забравила, че всъщност няма значение какво ти се е случвало, колко си се спъвал, колко разранени колене, ожулени лакти, потрошени сърца и други жертви си дал... лятото е винаги в задния ти джоб. Има нещо магично в задните джобове. Те са някак възхитително нахални, родеят се с босите крака, катеренето по дървета, стрелянето с прашка, пръстите червени от черешов сок, яденето на джанки, играта на пухопръчки в реката... Няма по-уютно скривалище за лятото от един заден джоб.
Тъкмо бях измъкнала моето, когато усетих глад. Ама свиреп. Хлътнах бързо да си взема фалафел.
 - За тук или за вкъщи? - пита момчето.
 - За... на улицата. - отговарям, изненадващо и за себе си.
 - Хахахах, коя улица? По Шишман  ли ще го ядеш? - любопитства той. И в малката уличка, насред току що разгънатото ми лято, далече, далече под мекото привечерно небе, подхващаме задълбочен разговор за значението на улицата, когато става дума за ядене на фалафел. Защото  няма две еднакви улици и фалафелът  за всяка една би бил различен. Накрая получавам специален фалафел "за всяка улица" и продължавам под мекото небе, с музиката в обувките си, с аромата от целувки по шията, с лятото в задния си джоб и с една нова, усмихната концепция, според която
винаги има трета пътека между познатите две,
повечето хора са на една усмивка разстояние,
това, че винаги се колебая да избера между  "за тук" или "за вкъщи" може би е просто пътен знак, указващ, че... не съм тук или там, а... по пътя
за да разтвориш лятото като хвърчило всъщност  изобщо няма значение дали панталоните ти имат заден джоб или не.
Тази вечер аз нямах.
Бях с пола.

задният ти джоб е в задния ми джоб :)

на ванилия остави, Ели, в устата ми:)

понякога се закача в небето и не можеш да си го прибереш от там...:))

ама пък аз си имам едно крилато, люспесто... нещо, дето винаги ми донася обратно хвърчилото. Аз пък, в замяна, го пощя от напъхалите се под люспите му звезди (боцкат, какво мислиш:) и заедно плетем приказки - една на лице, две наопаки... А като изплетем някоя по-голямшка, завиваме се презглава и си разказваме... живота.

остави приятно-стипчив вкус на небитийност в устата...и познатото дръпване на копнежа нейде в слънчевия сплит...Ех!

слънчевият сплит?

На брега на адриатическо море, Сплит, най-слънчевия град в Хърватска:)

ебавам се, разбира се, въпреки че гореказаното е абсолютен факт. Небитийността върви добре с mojito:Р

права си за града though...
а за mojito .. ни нам :) ..трябва да пробвам-още до тази отрова не съм прибягвал :) Мъжете,знаеш,сме простичко устроени създание..т.е. и с бира става номера с небитийността,макар че така и не й свикнах на смотания вкус ;)р
Наздраве за слънчевия Сплит в битийността! :)