а твоето привидение

в бледопясъчна тениска

после без нея

всяка сутрин из стаята

всяка вечер в леглото ми

тихо се смее

тихичко

ми задава въпроси

усмихва се

пие

и пуши

преследва езика ми

между думите

в очите ми се оглежда

черните

съблича ми роклята

черната

мразя го

а тебе те няма

вече

толкова нощи

сутрин

не те намирам

с глава под възглавницата

да спиш

вечер

все за тебе си мисля

все за тебе

когато

може и без когато

винаги

може и без винаги

може без нищо

не

не и без тебе

без тебе

не може

когато

леглото погледна и тебе

пак

 те няма

а твоето привидение

в леглото ми

пуши

цигари

от твоите

---

 

Това е парче реалност отпреди... въх... десетина години. Още пазя черната рокля,  май само заради достоверността на стихчето, защото отдавна вече не ме изразява (роклята). Привидението също го няма от доста време, а човекът... е, това е част от съвсеееем друга приказка. Сега съм друга, с по-рошави мисли и с особено сияние зад клепачите, устните ми имат джинджифилов вкус, а смехът ми протяга пръсти и те разрошва, хищно и нежно, да, точно теб, който, твърдим, не си влюбен в мен, която, твърдим, не съм влюбена в теб, който...

Красива реалност, креативна... Затваряш очи и я виждаш. Пушачески разхайтана с глава под възглавницата, оголена в пясъчна тениска, с живо-пулсиращо дихание... изпускащо тънка струйка залутан дим...
Усмивка. Отвяваща се...

пазя и роклята и стихчето. Тогава битието имаше особен вид лекота. Повече си харесвам сега-то, но онова си е част от мен