София е красива между дъжда. Плъзвам се по улиците като мокричка златна рибка или просто като един нов вид животно - дъждовниче. 

Дъждовничето се храни с локви и изобщо с
всякакви мокри работи. 

Дъждовнидчето си има приятели: първо - блатуняка, после -
чухълчето и накрая - сиропената катерица. Блатунякът е симпатично животинче, леко зеленикаво, с големи очи,
живее в пълните с листа и дъждовна вода канали край
пътеките в парка. Създава си собствено блато в тези малки
канали и тихичко си мърмори разни негови си работи под
носа, за да разсейва минаващите колоездачи. 
Чухълчето е обратното на бухала. Когато бухалът каже бух -
бух, чухълчето отговаря чух-чух, в смисъл че е чуло
какво му казва бухала. 

Сиропената катерица пък си седи вкъщи и спи до чайника
на Шапкаря, или до чийто друг чайник намери. Никoй не
знае, защо се нарича сиропена, защото никoй никога не
я е виждал да яде сироп. Тя спи през цялото време, или
поне така изглежда. Явно, докато спи често сънува
дъждовничето, блатунияка и чухълчето, защото всички
знаят че те са приятели.

Сиропената катерица се нарича така, защото варди вълшебния сироп, който Шапкаря вари в чайника си.
Откъде знам ли? Каза ми го дъщеря ми. А откъде знае тя ли? Ами от чухълчето- честичко си говорят двамата... и ако случайно ги попритесня, ми намига и прошепва чух-чух :)))

ще трябва да ви поканя на чай двете, вземете и чухълчето:))))

отдавна не бях срещала чухалчето и сиропената катерица

тя е онази с делвата кленов сироп в мазето, или бъркам?:)

промърмори, че да, имало било една делва, в мазето, точно зад вратата. И продължи да спи. Така и не стана ясно къде е мазето и колко голяма е делвата.

Катерича му работа...