Ти си като камъче в обувката ми. Грахово зърно под дюшека. Мелодия, която натрапчиво си тананикам от години. Сменям музиката, обувките и леглото, сменям приказката, вече съм друга принцеса, вече съм другаде. И ето те пак. Тук си. Не знаем защо. Аз обаче знам, че след малко ще избягам, преди да си избягал първи. Нищо, че няма смисъл. Нищо, че пак ще се срещнем, сякаш случайно, след няколко страници. Ще е дълга прегръдката ти. Ще ме целуваш докато засветя в тъмното. Ще са ми скъпи безсънията. Грахово зърно под дюшека ми, камъче в пантофката, брокат по пръстите.

Защото, някак неусетно, си се превърнал в пробен камък... за истински принцеси.

---

То се е видяло, че съм го ударила ретроспективно и вадя стари текстове от чекмеджетата, тефтерите и главата. Докато придойдат пак от новите, пресни, топли, уханни... Този специално се дописва на няколко пъти, понеже Елена не може да си разчете почерка на истинска принцеса и разкодирането става на етапи, а нещата, които изричам междувременно, със сигурност са поругание за Нуган.

oh znam go tva 6te go vzema v oito blok4e
eli zaminavam v nedelia taka i ne ti izpratih risunkite 6te se opitam da gi sloja na cd teia dni i da ti gi pusna po po6tataima dosta mnogo ne6ta.ima risunki za vsi4ki koito mi prati po maila sempli no po niakolko

не смей да заминаваш преди да си ми пратила рисунки!!!!!! Аз връз кво ще пиша през дългата зима, а?!

тва не само го знаеш, ами знаеш и за кого е писано, хихихих, сети се за онази есен, онзи следобед в кухнята на Елена, седяхме пред един диктофон и взимахме решения и трите, а аз после написах най-истинското любовно обяснение на света и му го дадох да го чете... текстът е много по-късен разбира се, но сюжетът е онзи...
А бяхме млади:))))))

mda mladi biahme i slava bogu vse oshte sme
mnogo e lubovno da 4ak mi se iska toi da go zaslujava6e maimun s maimun
hihihihih
a tova s diktofona bih izkala da go proslusham sega...
celuvki
i o4akvai po6ta

... дали не можем да издирим касетата?
Щото онова, което му бях написала, съм го чела няколко пъти оттогава, то се пази:) и... всеки път се изумявях как съм успяла на смешните си тогавашни 18 да знам нещата, които съм знаела...

А бяхме умни:))))))))
Не ми казвай, че още сме. Колкото повече време минава, толкова по-истинска ставам, но за по-умна... хич не съм убедена:)

vij za umni se sumniavam
kolkoto pove4e vreme tolkova poiasno mi stava 4e ni6to ne e iasno ami stava vse po dulboki vodi i vse po mutni ama vse po vul6ebni