- Твоят баща ме научи как да държа цигарата като истинска дама - каза ми.
 - Твоят дядо ми показа как да разпознавам истинския театър - помислих си. И си прехвърлихме усмивки като мостове, а зимата навън се сви в палтото си и отмина нататък по улицата.

Баща ми... Спомних си, докато  двете разплитахме пуловера на театралния ни разговор, как той ме учеше да съм принцеса. Да не обличам палтото си сама. Да чакам да ми подадат ръка, на слизане от коня (който е по-често автобус). Да мога да се дуелирам с шпага. Да не го показвам.  Да уважавам вятърните мелници. Да разпознавам истинските принцове, по прашните ботуши и по погледа. Да виждам  хората в сърцевината им. Да знам коя съм. Да разказвам истински истории. Да знам цената си.

После вървях към къщи, а навън миришеше на пушек и на приказки.
 

но хубаво и истинско. целувам те

туй са откъси от детството ми и от тазвечершния разговор с една Ида, която, макар и ужасно приказна, е съвсем истинска.
Мисля, че ти имаш предвид приказката, все пак. Или пък писанията на Ида, която пише прекрасно.

@зеленичка
и аз тебе:)

и Ида от приказката и другата Ида. Истински и двете:)
Няма по-истинско нещо от приказките, всъщност. Шарени и пеещи:)

... познат ми е този урок за такива принцеси - приказни, и както и да прозвучи - истински - знам, че ще ме разбереш какво имам предвид :)
Ароматът на зима ме предразполага още повече към любимостите - приказки :)!
Поздрави!

гадното е, че чак след години разбираш колко е било важно...

че дъщеря ми се казва Ида...смятай и даже считай...