Стаята ми вече има пердета и съседите не могат да практикуват доскоро широко разпространения спорт преброй-шарките-по-нощницата-на-Елена (резултатите варират според сезона - от блажена голота през август до пижама на пингвини през февруари).

Пердетата са бели. Обживяно бели. Има фадо в тях. Има желание да се промъкнеш между гънките и да пристъпиш в другаде-то, което обещават. Има Тарковски и тишината на неговото бяло. Има лек островен вятър, който не спира дори нощем (нощем е дума, с която можеш да се завиеш през глава, с меки краища и топличка).

Сега слънчевият заек, който отглеждаме има къде да се гони със сянката си.

Откакто имам  белите си пердета, сънувам по-тихо, някак на пръсти сънувам. Сякаш от другата страна на пердетата се намира не балконът с улицата, ами друга нечия спалня. И там някой също сънува. А слънчевият заек преминава оттам насам и обратно за да разменя отхапани парчета от сънищата ни.

Имам бели пердета. Стаята ми опъва платна и отплава. Идваш ли?

хм, създаде ми усещане за бял уют и за плаване ...
/ще ме накараш да си оправя днес спалнята :)))/

книги, рисунки и сънища. тук-таме по някой чорап с дантела. две калайдисани тави с ябълки. много дискове с музика, снимки и купчинки Capital Light с шарени листчета по интересните места. пастели разпиляни от котката. а една много любима приятелка реши да ми ушие възглавници за седене на пода, защото в стаята ми столове няма, ами се седи на красивия дървен под.

не само аз съм на първия етаж ;)

хубави пердета:) моите са розови, но не може съвсем без кич - отдавна си ги имам, ама продължават да ме забавляват:)
пижамката на пингвини определено ме впечатли:)))

Може ли? Нося и кошница с грозде, черен хляб, бучка сирене и два домата. И бутилка вино за настроение. Дали ще стигне за морския ни пикник?:)

...да попитам дали и аз трябва да съм по нощница или и пижами на зелени костенурки става? Не, че нещо...ама малко зиморничава си падам....:)