Тия дни си мислех за миризмите. Вероятно съм единственият човек на света, у когото миризмата на камфор извиква тежки еротични видения. Не ме разбирайте погрешно – нямам никакви особени обонятелни отклонения, не съм била и асистентка на хипнотизатор, доколкото си спомням. Случката включва мъж и моя милост седящи връз едно канапе на сюжетно разстояние* един от друг. Реквизитът съдържа и вазелин за устни (за устни казах) с аромат на камфор. Историята упорито мълчи по въпроса защо някому би хрумнала нездравата идея да произведе подобен артикул. Значи, да преговорим – мъж, Елена, канапе, камфоров вазелин, сюжетно разстояние. Елена слага на устните си вазелин. Мъжът я гледа разнежено, с онзи специфичен поглед, в който назрява сюжет. Вазелинът – той току що е подарен на Елена от мъжа, неподозиращ, естествено, ароматните му характеристики. (Тези неща защо не ги пишат по опаковките, а? Ако бях в Америка, сега сигурно щях да давам луди пари на психоаналитика си, за да ми обясни защо като вляза в аптека ми се ускорява пулсът.) Отплеснах се.  

   

Важното в историята е, че там и тогава сюжетното разстояние си каза думата, въпреки аромата на вазелина. Понеже физичните закони, доказано е, не се влияят от камфора.
 

 

Миризмите са рибарската мрежа на паметта.

Нощният ми крем Yves Rocher. Всяка вечер в тъмното го отварям с небрежно завъртане и пускам духа от кутийката. По причини, които още си изяснявам, този крем мирише на приказки, четени в леглото, на горещи летни следобеди в недалечната провинция, на рога и копита, на целувки, на джанки и джинджифил. Каквото и да твърди надписът на капачето, този крем мирише на трева, смачкана от хищни тела, мирише на безсъние, а безсънието винаги има мъжко име. Нощният ми крем. 100 грама безбрежна лекота в малка зелена кутийка.


Миризмите нямат лица. Затваряш очи, някой те целува, ароматът му остава да виси във въздуха и с времето се разпада на спомени.


С един мъж някога си представяхме, че ще си направим близнаци. Завивахме се с чаршафа през глава и им измисляхме имена. Канела и Ванилия. Ginger Rogers. Ваниловите сладкиши миришат на детска стая.


Сценичният грим мирише на страх и щастие. Чехов има аромат на тютюн за лула. Моцарт мирише на колофон и току-що изгладена риза. Трети март мирише на смях и шоколадова торта и това няма нищо общо с освобождението на България. Дивите ягоди миришат на лято и на безвремие. Неделята мирише на палачинки.


Миризмите не остаряват.

Петнайсет години по-късно тя ми говореше за един мъж и, в нетърпението си да очертае спомена, каза само: Разбираш ли, аз още си спомням аромата му. Той мирише на чиста риза и на море...

---

*Това е термин. Сюжетно разстояние е онова, при което между двама души неминуемо възниква ами... сюжет. Искам да кажа – с някой, за който категорично знаете, че не искате да закусвате утре сутрин или няма да стане най-добрият ви приятел, просто не стоите на четвърт педя разстояние. В науката за сюжетните величини обаче, логиката понякога е измамно нещо. В тоз ред на мисли - най-голямото измерено до момента от мен сюжетно разстояние е 10 305 км, а едно от най-силните сюжетни полета (също като магнитното, ама по-така) действа на разстояние от около 1700 км.

ама сега няма да ти се усмихвам, защото сериозно ми хареса.
"миризмите са рибарската мрежа на паметта"...няма друга като теб, елени.
камфорът в текста ми замириса на нещо супер нестандартно и увличащо;
нощният ти крем вероятно още довечера ще ме накара да си прочета някоя приказка,
а палачинковите недели са ми познати още от детството.
моята подлудяваща миризма е на мъжката Рома на Лаура Биаджоти. причината е тривиална. мирише на здравец, гора и безумно нежен мъж.
напоследък кафето, особено сутрешното нетърпеливо приготвено кафе, ме възбужда невероятно след едно обещание за френска любов, докато си пия кафето и чета вестник или слушам музика.
харесвам и канела, заради едни ароматни свещи... въпреки, че не я обичам като подправка;
обожавам козметика, лъхаща на треви - при мен не нощния крем, но шампоанът е на Ив Роше - приказен е, права си:)
мирисът на дим ми е уютен, а на дъжд - ме разнежва. снегът по бузите и студен дъх, излизащ като пара, на която децата имат навика да се впечатляват също ми е особено романтичен...
и така...
невероятен текст

няма да кажа. Само ще усетя уханието! Елено, прекрасно си го написалаааааа. Кога ще ни мирише съвпкупно на горещ шоколад?

...разбираш ли, той мирише на слънце и небе!

мнооого в моя сюжет текст ;),
да си кажа, че свързвам подсъзнателно много аромати с разни случки в живота ми ;)))

камфорът си е хит отвсякъде, признавам, а историята е съвсем, съвсем истинска. Както и останалите нататък. А темата е безкрайна като... като целувка:) Тук са просто хрумки.

мила, неделя следобед в Toba&co - не е истина какъв горещ шоколад правят там:)

:)

магично магично, както винаги. поздрави!!!;)

пък заповядай тия дни на люти чушки, хихихихиххих

квот можах, ти го написах вече на друго място
хааааааааааа
... в този миг не бих се радвала на никакъв друг подарък, освен този, който ти сега ми подари
защото е не просто подарък, който може да се поеме само с ръце
той попива през кожата, шмугва се през ушите ми, прониква в ноздрите ми, изтъркулва се в главата ми, разтяга устните ми в усмивка, и прави нещо в мен да цъфти
ето това е магия, дааа
с много обич, т

не знам дали това е производното на *синестезия,

ти си филолотка, ти ще кажеш


толкова ми е любимо да мисля(и чета) в аромати:-*

кое му е производното. Тва думите напоследък си правят квот си искат, ш`ти кажа. Ти едно кажеш, то друго излиза...хихихих

пълна анархия :)))