Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2008 19:38 - Днес
Автор: eleni Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1828 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 13.02.2008 19:02


днес можеше да ме няма

една кола спря на милиметър от мен
като във филм, само че наистина
и...  да, виждаш, че лети  с бясна скорост към теб и
не можеш да помръднеш
не успя да ме блъсне
дори не ме удари
просто спря
опряна в сивото ми палто
не, това със сигурност не е стихотворение
истина е
а утре е първият ден от остатъка на живота ми, буквално

можеше да ме няма
има ме
някой ме пази



Ще изтрия този постинг утре по същото време, но трябваше да го напиша. Вид благодарност към... който ме пази.

Накрая реших да го оставя. Като напомняне за изключително баналния факт - животът е прекрасен. Има ме.



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sunflower - ох, милата ...
12.02.2008 20:02
уплаши ли се много?

много са особени тези моменти ... запечатват се силно в съзнанието.

Но е хубаво, че някой те пази! Не го забравяй :)
цитирай
2. estrella - Пу пу
12.02.2008 20:08
внимавай. В нашите си градини - не, но във външния свят има и автомобили. Пази се, момиче
цитирай
3. trevistozelena - някой те пази
12.02.2008 21:18
слушай, запомни този ден и си го празнувай не като денят,в който можеше да те няма, а като денят, в който истински осъзнато те има.
или пък наистина изтрий утре постинга...не знам... важното е, че някой наистина те пази:)
цитирай
4. taraorasi - от тази, която е била веднъж от другата страна на стъклото ...
14.02.2008 05:52
сигурно, за да ни е пак симетрично ...
и колко е странно
когато си от другата страна на стъклото, мислиш за същото
и всичко е едно
едно пази и "тебе" и "мене"
но ЗАЩО тогава е необходим сблъсък
кому е нужен той? а? питам?
... кой прави нещо да се случва и това го храни
но пък мен ранява
друг път в нов устрем ме отправя
но и ме смирява
и ме удивлява!
ме повдига в полет - нов и безпределен
свобода безкрайна ми дарява
после във вулкан изригвам, във звезда съзрявам
а накрая в тиха празнота себе си отправям.
кой кара кой?
кой иска да потегли днес, към там, наблизо
дето ще намери отговор за кой?
кой не спира питайки за кой?
кой тук подрежда думите в мелодия, без песен
кой там усмихва се натрая, стигнал у дома,
и в мечти отново мислите отправя
за да няма край пътя му към кой?
... кой пита кой ... ?!
написах го "тогава", след "това", и след още много други "неща" ...
след "такива" моменти вече не си същият, затова ли става "така"?
иначе - има те - няма те, кой казва, че и това е така ...
днес май съм много далече ...
по многоточията го усещам, и по въпросителните
обичам те, много, обаче, че "те има"! и това е хубаво, наистина!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eleni
Категория: Лични дневници
Прочетен: 563214
Постинги: 162
Коментари: 1099
Гласове: 4694