Рисувам, а в главата ми се боричкат преди малко прочетени неща. Не съм го правила от месеци и ей-на, преди малко се втурнах към чекмеджето с пастелите. Желанието да рисувам си е дива работа, неподредена, все идва, когато не й е време и място. И днес така - нещо си проби път навън със зъби, нокти, кални лапи и ръмжене.

Бих те целувал дълго, неотлъчно
на части да се късам ми е мъчно.


Докато изровя скицниците и кутиите натрупах на пода купчина тефтери. За какво ли ми е било толкова да пиша, мисля си, а пръстите ме сърбят и искат да рисуват. Все пак отворих един тефтер, автолюбопитство някакво, да си пъхнеш носа в  собствените си тайни, вече позабравени. Така пишеше и на тефтера:  "за нещата, които се опитвам да скрия от себе си". Хлапешка му работа...


Ти тръгваш да се нахраниш?
Мигар стомахът ти е господар?
Ти тръгваш да се обличаш?
Аз имам завивка...

Тръгваш, защото си гладен?
Тръгваш, защото си жаден?
Ето ти моите гърди
да утолят твоя глад,
твойта жажда...

Прекрасен ден за прегръдки...


Зачетох се и доста се посмях с вътрешния си живот отпреди 10 години, а на места си свалих шапка - за някои неща съм била удивително осъзната. Други ми докараха сълзи от смях. Трети... са си удивително същите. Помежду "тайните " имаше откъси от  прочетени неща, тук нечий стих, там цитат.


Целувката прилича на желана
вода от някой кладенец солен

И колкото от него с жажда пиеш
ти толкова си по-неутолен.


Хм. Никакъв спомен от коя книжка са преписвани. Първите три са средновековна източна поезия, това поне съм сигурна. Но не са на Руми. 

Страдам не от страх да не те загубя, а от копнеж по несъстоялите се между двама ни срещи.


Последното е нещо друго, нямам идея откъде е взето. Помня обаче защо си ги записах - в тях се оглеждаше една странна история - с единия крак в реалното, с другия - в предусещането за (тогава) още неслучилото се.  По-нататък намерих записани откъси от онази теория, според която  времето е спирала. Това ме разсмя и  внезапно осмисли  цикличността на щуротиите в живота ми, както и намирането на точно този тефтер. Понякога човек има нужда от оправдание за нещата, които го карат да се чувства толкова неприлично добре... Оправдание да остане себе си. Накрая зарязах всичко и измъкнах пастелите от дъното на чекмеджето. Рисувах дълго и си мислих за парчетата от мен, които седят по тефтерите, по малките смачкани листчета, по джобовете на забравени дрехи. А също и за 18-годишното ми  някогашно аз,  за лекотата, с която съм била едновременно възхитително дръзка и престъпно наивна. Някъде към края на рисунката вече бях направила инвентаризация на някогашните си тайни. И се запитах... ами сегашните? Какво ли упорито крия от себе си в момента? Помислих си, че, ако в този миг се погледна в огледалото ще се видя раздвоена, едната на 18, другата - на 28. И двете къдрави, и двете с омазани от пастелите пръсти. Различно хубави. С различни сънища. С еднаква чувствителност. С друга чувственост.  Други страхове. Реших да не поглеждам. Да ги оставя да се разберат някак двете като Елена с Елена. И, ако крият нещо особено вълнуващо от мен, да бъдат така добри да го запишат в някой тефтер и да го приберат на дъното на някое чекмедже. Аз ще го намеря след време, точно когато четенето му ще е най-забавно. С времето тайните, които пазим от себе си отлежават, стават по-вкусни, осмислят се.
По един въпрос обаче и двете се оказаха единодушни. Време е за кафе.

сякаш и сега не си възхитително дръзка и престъпно наивна?:) а и с тези пастели по пръстите...тук сте си и трите накуп:) целувки

вече не наивна и далеч не толкова дръзка, не и по онзи начин тогавашния...
Но пък по-дълбока и... да, също толкова лудичка:)))))

няма да кажа. Еднаквостта на мислите ни е изумителна. Защо да се виждаме изобщо, и така си общуваме чудесно:)

ще патентовам мислоем за общо ползване тия дни;)

май не сме си казвали, че ни кефи Дъмбълдор (мир на праха му)? :)

да смогне човек да обсъди всички мъже;))))

И Гандалф също, в тоз ред на мисли. Въх... пак излязохме геронтофилки, виждаш ли? Казвах ти аз да откажем на Никита, защото като ти излезе име иди се оправяй после...
:)))))))

е, и Мерлин Британски си го бива :) даже май ми е най-любим от тримата:)
карай да си върви геронтофилията, и без това ни научиха тук хората, че не ни е чиста работата. с Никита или без, едва ли ще влезем в правия път...да се бяхме усетили навреме, ама на, късно вече:)

краката и двете мацки на приятна възраст си е забавно и привлекателно. 2 за цената на 1 ;))) Човек да се изкуши, освен ако къдриците не са много пастелизирани... или точно заради това... :)

Кат се повърна в Бг да вземем да направим една трампа предлагам аз. Фифти фифти. Рисунка за рисунка.
Много яко си го написала горе. И аз се подсетих за моите тефтери, цяла купчина, че даже и сега си пиша още. Подсетих се и за Нече-Клече, което си е хем на 16, хем на 26.
Прегръдки и поздрави!!! :)))

после може и тефтер за тефтер, голям смях ще падне;)