Вампир в абстиненция. Няма ми го кафето ми го няма. Ми. Го. Няма. Хомеопатичните лекарства се биели били с кафето. Затова от вчера искам да набия някого. Понеже от вчера (в 12 часа и 43 минути обедно време) хомеопатия пия, а кафе - не. Фатално е. Особено при количествата информация, които се опитвам да напъхам в главата си на един по-скоро екзотичен език. Език, чийто правопис е следствие от произвола на особено злобни фонетични и еволюционни закони. А кафе няма. Чета новини. София празнува деня на бащата. Да, ама аз си нямам. Баща. Ако все още си имах, щяхме да си направим кафе (по-скоро аз), да си натъпчем лула (по-скоро той), да яхнем първото минаващо безвремие и да откараме в раздумки до изчерпване на тютюна и/или кафето. Само че то нищо няма. Нито баща, нито кафе. Не че лула имам. И лула нямам. Въпреки че много харесвам лулите. Ей-това последното е изречение, което, ако си жена, може да ти докара неприятности на около пет европейски езика, в това число и онзи със злобния правопис, споменат по-горе. Може и приятности да ти докара, зависи от гледната точка. И от събеседниците. Самоналагащият се извод от това, което ще кажа след малко е, че в пет европейски държави мъжкото подсъзнание мери с един и същ аршин. На пет от езиците на стария континент, думичката лула, освен смешен инструмент за употреба на тютюн, означава и... свирка. Не, нямам предвид  овчарска свирка, нито флейта, фагот или валдхорна, дори не и цугтромбон. За другите свирки говорим. Преди около седмица се опитах да измисля културен начин да кажа на трима чуждестранни мъже, с които кротко си пиех питието, че много обичам лулите. Те и тримата пушеха. Накрая се отказах. Щяха да ме разберат погрешно. Или - което е по-вероятното - щяха да ме разберат принципно правилно. Понеже аз принципно обичам свирките, но в конкретния случай исках да кажа, че обичам лулите. Като предмет. Има нещо елегантно в тях. Нещо носталгично красиво. В лулите. Тук трябва да внимаваме, за да не заговорим отново за свирки. Което впрочем неизбежно ще стане. Имам един приятел, с който отдавна имаме този проблем - започваме разговора от произволна тема - глобалното затопляне, творчеството на Стравински, скоковете в цената на петрола, поезията на Кавафис, образователните политики на Британския музей... и неизменно стигаме до духовото значение на думата лула. После иди обяснявай, че не си искал това да кажеш. Затова трябва много да се внимава с лулите, духовите инструменти и най-вече с кафето. Понеже като няма кафе, човек не знае какво да си прави с ръцете и започва да пише глупости. Като мен сега. Елена без кафе. Ще прощавате...

такава. Не става ли с безкофеиново? И кой, за бога, ти натъпка тая хомеопатия и правят ли се експерименти посред сесия, питам аз!
Тва като мен, кога реших да спра цигарите преди литературознание и стара френска литература. Познай дали успях!:)

Елена без кафе е нещо като земетресение от 8 степен в Китай. Или от 7-ма.

Или цунами в Бангладеш.

Примерно!

не става. Имало било нещо в нам`каквото на кафето, дето таковало таковата на каж`годето на хомеопатията. Хубавото е, че последната помага. Поне на мен и в този случай. Не се наемам да правя генерални заключения. Лошото е, че си искам кафето си искам. Кафето. Кафето. Кафето. Кафето споменах ли?:)))
Добре де, признавам дозата чиста заигравка с идеята. Ще оцелея и без черното нещо, въпросът е приказка да става;) Лошото е, че не мога да гарантирам оцеляването на околните при това положение. Сутрин наистина съм страховита преди кафето... Освен, ако... уфффф... размечтах се....
;)

да не прави мъж секс с теб преди кафето ти, че ... може и да бъде изяден или набит :))) Или пък се размечта за нещо подобно :)))

събуждането от подходящ мъж по подходящ начин е единственото, което отменя сутрешната ми предкафеена злина:)

си признаеш всичко ... подозирах аз такова нещо, но да го чуя от прекрасната ти и даровита уста - неоценимо!

За всичко друго има Мастър Кард :))))

хахаха най-накрая някой да ме събуди като хората макар и в 5.30ч следобед след поредния луд ден, преди последния работен за седмицата (за някои хора е събота...)
Лулите... всеки ги обича, пък кафе или хомеопатия?! - нали сме българи, давай и двете наведнъж.... Иначе това може да ти прозвучи като шкембе с много люто и чесън, а после пушенето на две лули в двата смисъла на думата от двама човека от различните полове...незаменимо... за всичко друго има Мастър Кард :D

Биха казал нещо за Стравински и подобните му, обаче,
je prefererais q,on me fit la pipe
ou plutot
je prefererais que tu me la fisse, pour etre plus precis et avoir l'air plus jentille
Et aussi
pour aller
right to the point
si j'ose dire
/et j'ose/

puisque
si j'ai bien compris
you love it
and
you are into it
n,est pas

@брадата,
кафе с хомеопатия става... как да кажа... манджа с грозде? Смърт с кисело зеле?:))

@иво,
всички така предпочитат. Не познавам нормален мъж, който в петък вечер би избрал Стравински пред една хубава лула. Освен това строго емпиричните изследвания на група съветски учени показват, че намирането на:
а) някой, който може да прави качествени... лули
б) някой, с когото можеш да си поговориш интелигентно за творчеството на Стравински
е еднакво трудно.
Пък аз съчетавам първото с второто, досущ като пакетче Якобс 2 в 1. En ajoutant la charmante abilite de parler francais, без да забравяме и присъщата ми скромност, направо не е за вярване, че съществувам, хахаххахахаха. Пак се гавря със сюжета и се... автоиронизирам. Не го приемай лично;) Усмивка.