Някой ден ще падна в някоя от тези пропасти между думите. Ще падна и ще се пребия. Или просто ще си навехна някоя важна част - крак, ръка, сърце, каквото дойде. В междуредията има толкова много празни пространства. Празни пространства, които всъщност не са празни. Има цели вселени там, други животи, водят се войни, за които смътно подозираме, непознати континенти потъват. Изплуват. Седя точно на ръба между две от истински важните думи и гледам надолу. Дълбоко е. Стръмно е. Питам се... ако извикам... дали ще ми отговориш ти... или ехото?

опитай....
ако е ехото, думите само ще преминат през ушите ти и ще отлетят...ако е той ще го усетиш, а думите ще останат в теб...

но въпросът е по-скоро реторичен. В смисъл, че знам отговора:)

понякога ти се струва, че редовете са създадени като фон на междуредията, а тия последните са изпълнени с толкова ...междуметия :)