да досънувам снощния ни разговор
пианото да акордирам
да опека сладки (обещах ли?)
да осмисля някак...
да осмисля

Хората, когато пътуват, не носят багаж със себе си. Взимат само най-необходимото: една възглавница със сънища, две курабии и двайсет и пет свещи - по една за всеки час, в който очите им ще се срещат. Това, както каза (то вради) в един разговор, не се отнася до немските туристи... Но ти не заспивай още. Когато се върнеш ще знаеш защо...
И докато пиеш следобедния си чай ще те озари музиката, която те е водила...

исках да го напиша на онзи, слънчевия език, но се оказа, че не може тук, не дава... поредното доказателство, че онзи език не е от този свят, направен е от слънце и вятър, от златист прах от сънищата, полепнал по вътрешната страна на клепачите...

И после... курабиите никога не са достатъчни - вселенски закон. Пътуването винаги се оказва по-дълго. Щом свършат, ще трябва да караме на истории... поне до следващото пристанище.