Стихче от Морис Карем ме догони, в края на един безобразен вторник. Странно ... как съм го запомнила, със все превода, който му направих преди хиляда години, в гимназията...
Tu es la saveur de mon pain,
Le dimanche de ma semaine,
Tu es la ligne du destin
Que l’on peut lire dans ma main,
Tu es ma joie, tu es ma peine,
Tu es ma chanson, ma couleur
Et, dans la douceur de mes veines,
Le sang qui fait battre mon cœur.

Ти си насъщният мой хляб
и неделният празничен ден
от моята седмица
Ти си линията на съдбата,
прорязала дланта ми.
Моята радост и моя болка
Ти си моята песен любима
и предпочитан цвят
И във вените мои кръвта, която отмерва
на сърцето ми стъпките.

И много по-любимото, всъщност, стихче за котката...

Le chat ouvrit les yeux,
Le soleil y entra.
Le chat ferma les yeux,
Le soleil y resta.

Voilа pourquoi, le soir,
Quand le chat se rйveille,
J"aperзois dans le noir
Deux morceaux de soleil.

* * *

Котката отвори очи
слънцето вътре се скри
Котката затвори очи
Слънцето там си остана.

Ето защо през нощта
когато котката се събуди
виждам в мрака
две късчета слънце.

Вторият превод е нескопосан и твърде далеч от мекото, ритмично звучене на френския си оригинал. И изобщо... трябва да се взема в ръце - тежките вторници явно водят след себе си припомняне на симпатично наивни стихчета... Bonne nuit a tous.

Хубаво. Много.
Много и хубаво.

някак мило ми стана, като се сетих за тези стихчета...

вземи се и в крака, пък аз ще те взема в очи :))

после идвам и се изгубвам в хубаво:)

усмихна ме с това... Тези дни лудницата е пълна, освен това съм тъжна за три Елени. Обаче... така... посред гадостите... изникват някакви малки чудеса. Снощи едната от (вече недотам) малките ми сестри имаше рожден ден, а аз нямаше как да съм с тях и те ми се обадиха в дванайсет без малко, за да чуя как режат тортата:) и да ми пуснат хубава песен и... да се почувстваме заедно. А преди това две приятелки от детските ми години ми върнаха усещането за летене, в края на един истински кошмарен ден. А днес е твой ред:) Благодаря. Това исках да кажа, ама се получи дълго и поетично, както обикновено;)