най-хубавият ми спомен - една ветровита вечер на едно пристанище - така и не се е случил
но от него косата ми още мирише на сол и на зимния вятър
който насълзява очите
някои неща са, изглежда, по-големи от нас

не ги интересува какво мислим

не влизат в никакви наши планове
не се съобразяват със законите на физиката, историята и с обичайния порядък на
реалността
просто ги има
истински, макар и неслучили се
някак необорими
разплитат дрехата на спокойствието ни
докато не остане само нишката топла прежда
водеща извън лабиринта

някои неща са по-големи от нас

обезоръжават ни

неусетно

докато не спрем да се борим

със себе си

докато не се върнем

при себе си