Огромни звезди. Като купички с кисело мляко, като паници с брашно, огромни като сън. Може и да не са, но такива ги виждам.

Първи череши за годината, откъснати от Илия от висооооките клони на дървото, понеже имах неблагоразумието първо да ги поискам, а после да кажа: Не, недей, всъщност много са нависоко.

Първи джанки - стипчивия, кисел вкус на детството ми.

Боса по скалите следобед, там, на върха на света, хванала в ръка елегантните си обувки, а роклята ми се развява почти романтично, в тотален разнобой с обстановката и с милите, подигравчийски коментари на колегите. Смях по пътя: Няма ли да се събуеш?!

Крепим кулата на три смени. После се смеем на Емо, който снима краката ни, висящи от лифта. Старовремското, прекрасно скърцане на седалките - жълти, с червени дръжки и стъпенки.

Въздухът е вкусен, а в гласа на Роси постоянно се крие усмивка, можеш да я чуеш, ако затвориш очи и се заслушаш. Пием най-прекрасния айрян на света. А после гледаме огромните звезди. И не ни се прибира.

трябва да си забраня да те чета сутрин. Бизнес-кафето ми си изгубва вкуса и само за босите ти крака ще мисля днес, чудейки се какво правят моите в обувки... Усмивки много

любовта е хубаво нещо ;)))

мдам, сутрин съм вредна за четене;))) особено, ако съм писала по нощите.

каква любов, какви пет лева? Объркал си се много. Аз съм на служебно пътуване из страната с двама колеги, с които ме свързат единствено топли колегиални отношения. Но явно така съм описала скалите над Сливен, че с замязали на Австрийските алпи;)

Страхотно!
Топло звездно размечтано ми стана :)