Пъстра рокля, червен чадър, мокри пръсти със загадъчно облачен лак, джаз и смях. На прибиране минаваме между капките... или почти.  Кой знае какво е останало неказано, там, в междуредията на дъжда? Ние. Хора, които се познават толкова добре, че извиненията са напълно излишни. Топла прегръдка за лека нощ и аромат на спокойствие, който отнасям със себе си нагоре по стълбите и оставям да се рее наоколо докато приспивам деня, тананикайки, под горещите струи на душа.

веднага пораждат образа в ума ми. Кратки, обаче в същото време по-силни и от 1000 безсмислени думи. Поздрави от Л.!