напомня ми на теб
нещо в извивката
на лицето, очите, ъгълчето на устните
едно от момчетата в кафенето
толкова ми напомня на теб

иначе кафето им е чудесно
ухае на
канела
на просторна, светла къща през зимен следобед
докато всички спят и снегът вали, тайно
или на нощ през юли
когато с едната ръка държа чашата
а с другата пиша
хартията скърца под молива
люлката на верандата скърца
под тежестта на мислите ми
кафето им е чудесно
с аромат на вечност
държа чашата и усещам -
всичко ще бъде наред
дори и в дните, когато нищо
вече не си е на мястото

в които отварям блога ти и виждам нов текст.
Обичам и дните, в които нов текст няма. Тогава мога да се върна към старите и да ги обчитам бавно и спокойно, малко по малко - като чаша нещо с канела.

че някой им се радва:)
защото аз напоследък не го правя
нито на новите, нито на старите
понеже за мен не са текстове, ами парчета живот
и се опитвам да ги държа в чекмеджето, за да не ми напомнят за неща, за които не искам да мисля, не сега

добро.
Поздраввв.

благодаря.
(blush)

като чета подобни неща ми се приисква да се организираме и да издадем някаква книжка на няколко човека с по няколко стиха. Нямам предвид "свободни поети...", а нещо малко, частно, стойно, подбрано и съмишлено, ако мога така да се изразя.
Така си мисля де...
:)