Днес ми опротивя всичко. Не искам да си отварям пощата, блога, прозореца... да, особено прозореца... Искам да отида в Австралия и да стана cowgirl. Да забравя всичко, което няма как да бъде забравено. Да седя дълго под дъжда в някоя буря, аз, която се страхувам до смърт от бурите. Приказките не трябва да свършват така.  Чувствам се като мънистена кукла, която случаен жест е разпорил и сега мънистата са разпиляни навсякъде. Както и да ги събираш, не можеш да събереш всичките, все някое ще остане, изгубено. Искам да тичам дълго, повече от 42 километра, да остана без дъх, без мисли, без спомени.

Ще ми мине и ще се върна, знам. Ще се върна в обвивката си - повече Ελένη от всякога. По-къдрава, по-сияйна, с по-леки мисли. Себе си. Сега просто искам мир. Бяло знаме.  Искам от разказвачите на тази история да ме оставят да се наплача, преди да съм се удавила в онова езеро, дето е вътре в мен. Сълзите са чудесен препарат за почистване. И накрая... ето какво - искам година, в която всички герои от приказката да си поемат въздух и да не се нараняват повече. Момчета, водите ли си записки?

дали не можем да ги оставим настрана тези сценарии, дали да не излезем от филмирането. а ти, елени ми, ще бъдеш по-къдрава и по-сияйна - знам. Пък и мали любов е, когато се разпадаш и някой знае как да събере парченцата. Някой знае как да събере мънистата

ще потичам в следващите месеци. По 5-6 километра сутрин. Понеже тя, кинематографията, има свойството да е тук през цялото време, каквото и да правиш. Казват му живот:) И понеже аз си обичам живота, въпреки цялата му налудничавост, реших да се помоля на сценаристите. Да се помоля за дъжд, който да измие света и да го остави уханен и зелен. Да се помоля за въздух, който всички да дишаме спокойно. И никой от нас да не прекарва безсънни нощи поради погрешните причини. Помолих се, ако може филмът да не е френски:) И всички да сме добре...

да, френско кино беше. но аз някак останах без авторитети, на никого не искам да се моля, ако говорим с езика на киното, аз ще съм си сценарист и режисьор, и изпълнител. Малко моноспектакъл, но знам, че с единствения сценарист съм в пълен мир.

Ние с теб веднъж обсъждахме темата за сценаристите (тук, ако не си спомняш http://ka6urka.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/06/14/izmislici.202317), но на мен сега ми хрумна идеята, че ако всеки е сценарист на живота си, то объркването може да идва точно от това - твърде много сценарии, които се преплитат и понякога крайният резултат варира в зависимост - от бозава сапунка, през болезнена драма до...красива приказка...

ама идея си нямаш колко точно нацели същността на положението:)))))))
Сърдечни поздрави от мен:))))))))) А нашето е едновременно сапунка, драма и приказка. Не питай как, ама е така.

препрочетох какво си писала тогава и аз какво съм коментирала и много навреме и на място ми дойде:))))))))))

и ми се струва, че говорим за едно и също през всичките пъти, в които говорим за него, за нещото..:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Знаем, че си еколог, но чак да миеш света със сълзите си. Остави сълзите да блестят и да отразяват слънчевите лъчи, цветята и пеперудите. Така ще виждаме тях и ще подминаваме калта, малко по-отдолу.
И идвай довечера да се накупоним с разни навщини :)))
И да посрещнем слънцето (Теди), че иде есен и ще го скрият облаците.
И си носи бидонче да ти отлеем добро настроение, усмивки и много от нашата любов, за да зареждаш акумулатора.
И честит рожден ден (какво като беше миналия месец), важното е да има празници!!!

обичам те, да знаеш
ще си нося бидонче, обещавам:)))))))))))))