Естествено, че не е приятелство. Твърде отскоро е, а и започна в най-лошите възможни условия за едно приятелство. Гаден начин за две жени да се запознаят. За приятелство трябва време, най-малкото. Но си избрах тази дума, за да го нарека, защото намерих блога ти случайно и те харесах, още преди да знам цялата история. Обикнах те почти без да искам докато разплитахме кълбото и се смеехме, плачехме и ругаехме заедно. Харесвам те и сега, непоносима. Заради нещата, които си. Заради текстовете, рисунките, ризата с широки, бродирани ръкави и кошницата на пазара, заради цветовете, май дори и заради способността да си непоносима.

Аз съм тъмнокоса и къдрава.

Зодия рак.

Страстна съм.

Аз съм юг и слънце. И изток. А също и луна. Приливи и отливи. 

Обличам се шарено. Обичам съчетанието от червено и лилаво.

Слушам много фадо и го пея с глас, без да разбирам думите. Филолог съм, обичам думите.

Носталгична съм.

Обичам нарове, смокини и круши. Да ги ям, да ги гледам, да ги рисувам. И портокали - един любим грък ме наричаше - εσύ, πορτοκαλένια μου - ти, портокалена моя.

Уютна съм. Специално животно - уютниче. Създавам го, където и да отида.

Много ме бива в неморалната подкрепа. Виж, в моралната... не ме търси.

Когато обичам някого, искам да е добре, независимо дали аз ще съм част от добре-то. Просто да е добре. Понякога ми е достатъчно да знам, че някой съществува, за да съм щастлива.

Чета и препрочитам "Бягащата с вълци". Отглеждам интуиция. И зъби.

Обичам макове, калейдоскопи и отбелязки за книги.

Пия узо.

Мога да ям малини с килограми. Малинова съм.

Обичам да танцувам. Не си представям живота си без музика.

Когато се лигавя, наричам молива "молюв". Използвам често всички онези думички, научени от прабаба ми - аман, кахър, джанъм, мерак, давръндисам, чоглав, санким, сколасвам, чунким... много са.

Мънистата ме омагьосват.

Не вардя мъжете, с които съм. Ако са с мен, това си е тяхно решение, ако искат да са другаде - не бих могла да ги спра, а и не бих искала, защото, ако някой иска да е другаде, значи не иска да е с мен и за какво ми е всъщност този мъж?

Придирчива съм. Искам нещата около мен да са истински, качествени и хубави.

Искам да се изгубя в Истанбул от първия път, в който го видях.

От малка се влюбвам в по-големи от мен мъже. Обикновено са интелектуалци.

Силна съм.

Смея се много и заразително. Изобщо правя нещата заразително.

Имам пиратски сандък на тавана си.

Обичам да пиша и да получавам писма. Истински, на хартия, писани на ръка, сложени в плик с марка и пътували по пощата.

Думата: дуенде.

Имам тефтерче paperblanks на цветя. Подари ми го една приятелка, без да знае, че дълго време обикалях около друго от същата серия - лилаво.

Мога с много и с малко, в Риц и на палатка. В магазин без цени обаче ще харесам неизменно най-скъпия предмет, защото имам естествен усет за истински ценните и хубави неща. Никога не съм стисната за пари или за нещо друго и пресметливостта у хората ме отблъсква.

Много обичам Маркес.

Когато съм с дълга коса нося тъмните си очила като диадема, за да си прибирам къдриците или ходя на две плитки.

Обичам кьопоолу. Много обичам кьопоолу. И аромата на печени чушки и печени патладжани - миришат на лято и на детство.

Любимият ми шоколад е черен, с чили, на Lindt. Имам стара мечта да си направя сладкарница. Като онази в "Шоколад" и не само.

Обичам Serge Gainsbourg, Jacques Brel и Edith Piaf. От години.

Рисувам. Също от години. 

Като малка бях влюбена в Ален Делон от филмите и песните. 

Готвя прекрасно. Готвя със и за приятели в шумната си пъстра и уютна кухня, готвя със замах, с безброй аромати, смях, истории и споделяне.

Израснала съм в красива, стара къща, пълна с красиви стари предмети, с всякакви джунджурии, с невероятен дух и много книги. Имам лоши буржоазни навици, по наследство и по избор. Прадядо ми е учил право в Хайделберг. Другият ми прадядо е имал магазин, от който все още на тавана има метри дантела, парчета коприна, тафта, седефени копчета.

Обичам киното на Алмодовар - заради цветовете и изобщо.

Чета много приказки. Някои от най-любимите ми книги са книжки с приказки.

...

Съжалявам, ако всичко това ти звучи познато. Всъщност не, не съжалявам изобщо. И много добре знам, че ти звучи познато. Обаче аз съм всичко това. Такава съм от години. Много преди да се запознаем, аз вече съм била такава. Ако ти звучи като ехо, не съм виновна за това. Освен горния списък съм и много други неща, различни.  Неща които не е имало време да срещнеш.

Откакто сме се запознали не съм те излъгала за нищо, нито веднъж. Казвала съм каквото мисля и чувствам в момента. Ако някога съм си противоречала, то е защото и аз съм противоречива като всеки рак, като всяка жена и като всеки човек. Казвала съм ти неща, които почти никой друг не е чувал, защото знаех и продължавам да знам, че мога да ти имам доверие. Каквото си ми казала си е останало за мен и не го е чул никой друг. Няма и да го чуе.

Придирчива съм към приятелствата, които започвам и не пускам лесно хората да се доближат прекалено. Допусна ли някого обаче, съм искрена с него и съм себе си през цялото време. С риск да не ме харесат, но съм себе си, защото не мога да си позволя да играя театър пред някого, на когото държа. В нито един момент не съм искала да те засегна или нараня. Не ми е и хрумвала подобна мисъл. Няма за какво, никога не е имало, нямаме какво да делим. Имам всякакви недостатъци, но не съм страхлива, дребнава, зла и неискрена и не мисля тепърва да ставам.  Не съм в състояние да иззлобея срещу човек, когото харесвам. Аз на ония, дето не понасям не пожелавам нищо лошо, какво остава за приятелите. Безобразно търпелива съм от малка и си патя от това. Сори, ако и това звучи познато, но не мога да си сменя характера, само за да произведа разлика.

Ако някъде из текстове, чатове и всякакво общуване, съм проявила идиотско чувство за хумор, то със сигурност е било глупава автоирония, удряла съм себе си с него, не теб. Ако някъде съм била груба - макар да прочетох няколко пъти всичките ни разговори и не намерих такива думи - то е било от умора и със сигурност не е било насочено към теб.

Обичам думите. Но написаните думи понякога са коварни, защото човекът не стои пред теб, не можеш да чуеш гласа му, интонацията, да видиш очите му, жестовете. Четем написаните думи и толкова често прочитаме неща, които авторът им изобщо не е искал да каже. Ако нещо съм направила - не знам какво - но, ако има такова, което те е засегнало - искам да знаеш, че то не е било мислено така, не е имало за цел да те засегне. Сигурно познаваш хора, които нараняват за удоволствие. Срещала съм такива. Аз обаче не съм от тях и никога не съм била. Когато се случи неволно да засегна някого, страдам истински и се опитвам да разбера къде е проблемът, да оправя нещата. И не заради себе си, заради човека отсреща.
 

Да можехме да започнем начисто с теб - ми написа ти преди време и тогава - сред смеха, сълзите, изумлението и споделянето - решихме, че можем. Че няма да оставим идиотските обстоятелства на срещата ни да ни попречат. Все още знам, че можем. Може да не е днес или утре, може да е след време, но можем. Когато бях малка и ми подаряха шоколад, начупвах го на парченца и раздавах на всички в стаята, по ред, защото нали всички се радват на шоколада. И аз обичах шоколад, но не ми и хрумваше да си взема първа или да го запазя за себе си - исках най-напред да дам на другите, дори и, ако за мен не остане. Това е глупаво, непрактично и човек остава гладен, но аз продължавам да съм такава. И не е от някакво страшно благородство. Просто така съм направена. Затова - ето, вземи... черен е, със чили - купих го днес следобeд. За теб е. От сърце.