Кухнята е пълна с грозде и разкази за юга, донесени от Кристинката. И един нар, за разкош. Мирише на есенно слънце и на изобилие. Много неща за правене, за съобразяване, за раздаване, за погалване, за наместване. Много въпроси без отговори. Година за подреждане, разчистване и промени. Бях забравила, че има и такива години. В които всичко с нестабилни основи се разклаща и пада. Губим се в превода. Борим се яростно с несъществуващи врагове. Режем сухи клони със замах и внезапно през прозореца нахлува светлина и вече може да се диша спокойно. Да се танцува. Покрай сухите клони отрязваме и зелени филизи, на които сме се радвали, току що плъзнали. Но това май е в реда на нещата. Понякога положението се оправя само с брадва, а брадвата не е фин инструмент. Понякога животът има крещяща нужда от крещящи жестове, от затръшнати врати и от НЕ-та, надраскани с големи букви по стената. Цикълът живот - смърт - живот.  Понякога трябва да изтръгваме до корен, да палим и да оставяме студа и вятъра да се погрижат за останките. Да остане само основното -  земя за стъпване и небе за летене. Ако нещо от изтръгнатото си има живот, то просто ще порасне отново, като своенравен бурен след края на зимата.













disclaimer /We don"t see things as they are. We see them as we are. /Anais Nin

А понякога бурените ни показват, че и те са ядливи и че буреновостта им всъщност е само в главата ни.
Целувки, Елени!

"Понякога животът има крещяща нужда от крещящи жестове, от затръшнати врати и от НЕ-та, надраскани с големи букви по стената."

Есента ражда много красиви мисли понякога - като твоите...

тази мисъл не е точно моя, но й се наложи да стане. В смисъл... понякога животът е кофти градинар - реже живи растения покрай сухите.

Но пастелите ги взимам веднага:)