Уча се. Уча се да се осмелявам. Да съм в центъра на вниманието и да се чувствам добре там, да ми харесва. Уча се да съм уверена в неща, в които няма как да бъдеш уверен. Големите загуби са благодатни в едно - оставят те с усещането, че нямаш много за губене. Че губенето е необходимо пролетно почистване, сякаш случайно състояло се по никое време. Че черупките не пазят, само болят повече при счупване. Уча се на остри зъби и бързи лапи, на хладнокръвие. Уча се да обичам приливите и отливите си.



Трудни дни в края на трудна година. Сутрин се будя и в първия миг все още не съм сигурна къде съм, съм ли изобщо?  Нощем, свита в леглото, поправям лошия български на красиви френски изречения. Кашлям. Било алергия. Гледам се в старото белгийско кристално огледало, стоящо - все още - на пода. Към какво си алергична? Не ми отговаря. Мълчи. Освен алергията, стомахът й се е свил на топка - подплашено животинче, което вече съвсем не знае къде е домът му. Новата къща - едновременно чудесна и чужда. Трийсет години превръщат едно място в част от теб самия. Ако трябва да го напуснеш, имаш чувството, че се давиш. Ясно е, няма да мине номерът с илюзорната сигурност, идваща от местата, хората и предметите. Ще трябва да си търся дом някъде вътре. В дълбокото. Домът в мен самата.













 

...там е единствения ни дом, но трябва сама да го усетиш там... на мен ми трябваха години...

то всъщност няма нищо безутешно в цялата работа:)
ама рачешка му работа - преживявам нещата и туйто.

прегръщам те и чакам указания за магарешкия купон в края на месеца;)

Честит нов дом! Пожелавам ти да ти донесе освобождаване от страха, много нови обувки за новите пътища, по които ще тичаш с добри приятели, нови и стари, и спокойствие за всички следобедни чайове и мисли! Прегръдки!

Само предполагаем е начинът, по който движейки се напреко раците си помахват приветствено. Повдигщипка ! :)))

нека ти е удобно и уютно със самата теб, в теб

мили хора сте вие:)

Я по-смело! Честита ти нова къща - надявам се, че и ти, дето се вика, на третия ден, ще започнеш да си играеш из нея и да разрешаваш да те галят. С моята Миа така стана, пък в началото много страдаше за родителите си.
Чмокккккс

сложна работа е това. аз съм трудна за опитомяване. много вироглаво животно. е, понякога се влюбвам от пръв поглед в място или човек и се оставям да ме галят по коремчето. ама не е често.

а за твоята Миа четох и се смях на диването;)

аз, ако не ги знаех тия работи, нямаше да ти давам акъли; очаквах, че и ти ще ми кажеш "кряк!" :)))