Ταχίνι

Иренка се прибра за седмица от топлите страни и - без дори да я моля, но най-добрите приятелки ги знаят тези неща - ми донесе кутийка тахини. Ако съзрете любовните погледи, които му хвърлям и не знаете, че става дума просто за сусамова паста с мъничко зехтин, лимон и сол... ще решите, че сигурно ям някаква форма на амброзия (както впрочем си пише и на кутийката). За непредубедения опитвач тахинито има леко горчив и (може би) доста приятен вкус. За мен всяка една от тези кутийки съдържа ... грама чисто щастие. Хич няма и да ви обяснявам защо. Проявете въображение и се сетете за онази може-би-незабележителна-с-каквото-и-да-е-друго-храна, която ви връща усещането за цялостност, защото някога, някъде се е оказала част от преживяване, в което сте били истински щастливи, без дори да го съзнавате.

if on a winter"s night

Знам, че Мира ще разбере. А брат ми ще ни се смее (както винаги, когато става дума за Стинг;) Сега по същество: не обичам зимата (никога не съм я обичала). Искам си слънцето, fields of gold, късни обеди край морето и така нататък. Обаче... гласът на Стинг разнася аромат на канела, карамфил, бренди, мед и искрящ студ в планината. Хич и не се опитвам да му устоявам. Вероятно до месец ще съм заобичала зимата...

червеният ми стол

{тук трябваше да има снимка. обаче не съм го сглобила. стола. и единственото, което мога да направя е да го опиша. това е стол, в който ще се четат приказки. ще се плетат дълги, смешни шалове, ще се кроят планове, ще се пие чай, ще се рисува, ще се гледа небето, ще се чешат минаващите облаци с молив, ще се шият рокли, ще се преяжда с малини, тихо ще се тананика}