Да се чете само от хора със здрави нерви и нездраво любопитство към това точно колко налудничав може да стане един текст.
Миш-машът е стар писателски/копирайтърски похват, зад който стои приблизително следната концепция: нека не затормозяваме писането си със сюжет, ами вместо това да вземем да турнем от всичко по малко, хората обичат шаренко и няма да забележат липсата. Та и аз така. Ще пиша миш-маш. По-запознатите с вълнуващата и сюрреалистична storyline на живота ми вероятно ще съумеят, въпреки усилията ми, да намерят обща фабула дори в долунахвърляните парчета текст.  Заслугите за което - предупреждавам - ще бъдат изцяло техни. Не задруго, ами напоследък изпитвам сериозни съмнения относно наличието на проследим сюжет в живота ми. Откъдето и не твърде високата вероятност такъв да се появи и в спорадичните ми животоописания. Ма съм добра в тва да се връзвам на фльонга, а? Ай стига странични глупости. Ей ви го миш-маша.

Днес, в трамвая:
Тази папка е вълшебна, да знаеш - обяснява малко момиченце на дядо си, който я гледа с обичайното за повечето възрастни подозрение. Сбъдва думи тая папка - продължава момиченцето и размахва папката пред него. Ей-тъй напримеееер... като кажеш "да" ...[замисля се]... и на света се появява едно животно Да.
Тук спира с обяснението и започва тихичко да си мърмори... да... да... сякаш опитва как  е думата на вкус и - най-вече - дали си заслужава създаването на такова едно животно като Да.


Пак днес. Оставих за час лаптопа на едни мили хора, да го проверят за бръмбари и да ми дадат достъп до работния сървър. Върнаха ми го прегледан, свързан и... с премахната парола. Паролата беше дата. Утрешната дата. И ми я махнаха точно днес. Иначе днес на деня му няма нищо, освен че се пада денят преди утре. А и на утрешния ден му няма нищо, освен че е денят, който идва точно една година след миналата година по това време. Тук вече всички ме псувате страшно, защото - с просто око погледнато - безсмислицата е пълна. Какви дни, какви пет лева?! Или почти всички. Малкото, на които датата говори нещо или се смеят, или ме псуват още по-страшно, или просто мълчат и си наливат чай с коняк... или обратното.


[лично съобщение в газетата*]
Янч, червения стол го сглобих. Отне ми 12 минути и половина, с все ходенето до кухнята да си налея кафе. След едноседмичен гърч около сглобяването на едно ***ано шкафче за обувки, стола го спретнах с една ръка (лявата) и с едно полузатворено око (дясното). Много е удобен. Даже това, дето го четеш в момента (и вече се чудиш защо го четеш) го написах, седнала в него, като гледах да не мърдам много и рязко, нито пък много рязко, защото се схванах. Ама това е друга част от миш-маша, да не избързвам. За стола ми беше думата. Сглобих го. Сега остава и да го снимам.



И отново (каква изненада) днес. Днес е един от ония дни, в които категорично не съм където трябва. Има ги едни такива дни, забелязала съм. И днес е един от тях. Май взех да се повтарям. Мисълта ми - ако не сте разбрали - беше за дните, в които не съм където трябва. Все едно участвам в снимане на рекламен клип и съм отишла на снимачната площадка, само за да установя, че вместо за шоколадови бонбони, днес ще снимаме реклама за минерална вода, студена. Сякаш съм се плъзнала в паралелния крачол на времето и всичко е съвсем същото... ама леко различно. И се случва на някоя друга Елена. Тва в личен план. В глобално личен план. В професионално-академичния (те напоследък се припокриват) грее ярко анимационно слънце. Но за това друг път. Сега става дума за другата Елена, в чийто живот установих, че се намирам. Днес е един от дните, в които се сещам откъде я познавам тази друга Елена и защо никак не я харесвам. Тя мълчи, когато трябва да говори. Преглъща думите, които би трябвало да изкрещи. Изобщо не знае какво да прави със зъбите и ноктите си. Стои упорито в ъгъла, когато я канят да танцува. Пее само на ум или когато знае, че няма кой да я чуе. Тя е мила, добричка и вбесяващо търпелива. Сигурно смята, че така ще я харесват повече, не знам. Аз не я харесвам. От нея ме боли глава. От всичко, което си е наложила да преглътне, на мен ми се схваща гърбът и ме боли с дни, с месеци. Тя се страхува да греши и това е грешка,  за която плащам аз. В дни като днешния сметката е твърде висока. Заради нея не съм там, където трябваше да бъда.


Докато пиша миш-маша, слушам the snow it melts the sooner. Трябва нещо да пречи на мислите ми да се удрят като бесни в пречките на клетката си и гласът на Стинг е изключително подходящ за целта. Глас, който успява да стигне до настръхналата ми сърцевина и да я погали. Много внимателно, за да не му отхапе някой пръст.


Прочее, за упорстващите в търсенето на сюжет: не правете опит да позиционирате гражданина от личното съобщение в бездруго несъществуващата линия на сюжета. Той там място няма, основно понеже е по характер и призвание една над-сюжетна персона. Иначе казано - той е от гражданите пишещи сюжети, а не от онези, дето вземат участие в тях. 


Накрая - за подправка на манджата, а и защото имам навика да го ползвам като пенкилер** - отварям наслуки Георги Господинов и прочитам:

Къде отива после излишната любов
и кой я смита, кой изхвърля кофата,
контейнерът къде е...

Добре, че е той - викам си - да ми оправи настроението.

Бележка към (не)вероятните читатели:
Ако сте издържали дотук, без да ми теглите една и без да се удавите в автоиронията, вие сте истински герои и трябва да ви черпя с домашен сладкиш. Опашката е вляво, редът ви е веднага след този на колегите от прекрасното място, в което вече няколко дни  уча идеите си не просто да ходят, а да се засилват добре... преди да полетят.

---

* газета е прелестно побългарена (с лек завой през руски) иностранна дума за вестник, не си мислете други простотии. Иностранен няма да ви обяснявам какво е, купете си речник (спасете издателство). 
** пенкилер е друга близка на сърцето ми чужда дума с нерадостна съдба. Няма  пряка етимологична връзка с килера на баба ви, макар тя вероятно да си е държала пенкилера именно там. 

Хврък-хврък!

Ще си търся полагащото ми се парче домашен сладкиш. С череши, нали?

ми напомни колко обичам миш-маш:)) Поздрави и хубав ден!!!!

пак си любима! (пак, защото не бях чела тук отдавна, а не защото ти нещо, да кажеш не си...нали...???)

намерИ къде да харесаш....
;)))

я винаги намирам... :))) оно га ми ареса, я кво моа да напраа? А?

не моеш ного... то кое си требе, оно си сака;)

Другата ти Елена много прилича на моята друга Ани...
:)
Установи кога/ защо се появява, за да имаш контрол над появите й.

А миш-маша ти е страхотен за подобряване на настроението :)

те сигурно си правят тайни (от нас) сбирки и ни ругаят по същия начин;)))