Канела Макар да е горчиво, кафето ми сутрин ухае на кекс - мълчаливото ми обяснение в любов към противоречията. Логиката помага, когато трябва да създаваме структури, но само противоречието ражда нови смисли.
Тютюн за лула Не знам какъв е вкусът му, но за мен ароматът му е аромат на театрална репетиция. Ароматът на детството ми. Когато си ги представя, тях, тримата, за гърлото ме хваща една ужасна, вселенска, неизбродима тъга (защото вече ги няма) и едно огромно, светло, детско щастие (задето ги имаше). Двамата учители и ученикът. Леон, Коко и баща ми.
Рачел от тиква Бурканчето стоя цяла вечер на масата, между чиниите с препечени филийки и димящите чаши чай. Така и не го опитах, но няма как да е нито толкова сладостно, нито така вкусно, нито яденето му би оставило такива спомени, а още по-малко би породило такова предвкусване на някакво очаквано настояще*. Да, прави сте, курсивът загатва пропуснати страници, може би дори цели глави от книгата (в този момент присъствалите там и тогава  блажено се усмихват наум, стават, отиват до хладилника, изваждат недокоснатото бурканче, опитват рачела и, очаквано, установяват, че съм права; всички останали читатели или (традиционно) ме ругаят, понеже нищо не му се разбира на тоя текст, или (пак традиционно) тренират въображение.
Тишина Тишината е онова нещо, без което никаква музика не би могла да съществува. Музиката е в паузите. Паузите са тишина. Когато Людмил свири Шопен, тишината между нотите има вкус на щастие.

Споделяне Към този момент/абзац от текста, вече едва ли ще ви хрумне да задавате логични въпроси, затова няма да си правя труда да обяснявам откъде знам, че споделянето има вкус. Просто има. Приемете го на доверие. Доверието е онова инстинктивно нещо, което те кара да споделяш твърде лични неща с хора, които едва познаваш, защото така ти идва отвътре. При последвал опит за осмисляне разбираш, че понякога не е нужно да познаваш някого добре, за да усетите, че имате какво да споделяте и... майната й на логиката. Споделянето има вкус на смях и лекота (вероятно лекотата има вкус на смях и споделяне, а смехът има вкус на споделяне и лекота, но не мога да твърдя със сигурност, ще трябва да го изпробвате сами;)

Страх Да знаете - единственият случай, в който жена не се възбужда от готин пич, изучаващ гърдите й, е... по време на мамологичен преглед. Ако си имала приятелка или позната, която го е преживяла, ако се е случило на майка ти, на баба ти, на сестра ти... Дори и да е само леко неразположение, дори и да се чувстваш напълно здрава, всеки път знаеш, че думите, които лекарят ще каже след малко, могат да променят живота ти. Знаеш го с костния си мозък, със стомаха си, с женския си инстинкт. И когато разбереш, че за момента всичко изглежда е наред... за миг се чувстваш като най-щастливата жена в целия шибан свят.




 

---

* Не, на очакваното настояще не му се казва бъдеще. Бъдещето е нещо, което все не идва. Някой от вас скоро да е минавал през утре? А очакваното настояще... е зад ъгъла, дори по-близо. Толкова близо е, че усещаш топлината на смеха му край шията си. Знам за какво говоря, но, ако вие не знаете - не се стеснявайте и си ме ругайте на спокойствие. Пратчет би ме разбрал;)

"само противоречието ражда нови смисли"

Оле. Да живее диалектиката и Теорията на Хаоса.

Мляс.

:)))

настояще е нещо, което ми трябваше, ако живеех в миналата година. Усещаш думите, шеметна :)

Да знаеш, че ще стане вече цяла година, в която така и не го изпихме оня горещ шоколад, дге...