Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2009 19:47 - Да
Автор: eleni Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2585 Коментари: 8 Гласове:
5



Така. Като изключим едни двайсет дни (2х10), през които бях в Лондон (а там съм щастлива по подразбиране) и една много конкретна вечер около средата на текущия месец, мога да обобщя, че в личната ми история лето 2009 си беше един класически кошмар. Време му е да свърши.
  Беше година на погрешни решения, на загуби, на задънени улици, на предизвестени завършеци, на неочаквани ужаси. Година, пълна със счупено. Година на болни неща/хора/животни/ситуации. Година на разминавания. На изобретателно гаднеене от страна на висшите сили (каквито и където и да са). Година, в която бях най-глупавата възможна своя версия. Мъчителна година. Година на разруха. Година, която измъкна изпод краката ми и малкото ефимерна и илюзорна сигурност, която имах и я запрати в нищото. Така. Последното май прозвуча достатъчно мелодраматично, мога да спра да се старая.
  Не знам къде ще съм догодина по това време. Нямам предвид географското къде. Или поне не говоря за обичайната география. Не знам в кой от възможните си животи ще живея през следващите 12 месеца. Всички си ги имаме по много и непрекъснато избираме един или друг вариант. Крачолите на времето*   обаче понякога ме изнервят. Иска ми се времето да започне да носи пола, за да си отдъхна най-сетне и да престана да сънувам парчета от другите си възможни животи. Не съм съвсем сигурна и кой е правилният въпрос... но, ако трябва да започна с отговора, мисля, че той ужасно много ще прилича на... чай с препечени филийки. И прегръдка. Топла, вълнуваща и силна.

Да.










 
* Пратчет, естествено.




Тагове:   Да,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. bapha - където и да си
30.12.2009 20:12
нека ти харесва и нека ти да си го избрала...
счупеното... носи щастие.
цитирай
2. eleni - хубав човек си:)
30.12.2009 20:23
не знам дали ще понеса толкова много щастие, колкото беше потрошеното през тази година... ако ги дават пропорционално;)

питам се... дали то ще ме избере както аз - него?
щастието...
цитирай
3. ianchefff - .
30.12.2009 22:39
като спреш да се оплакваш, светът е ей там отсреща.
:)
цитирай
4. eleni - като спреш да се заяждаш...
30.12.2009 22:46
... знайш къде съм;)))))))
цитирай
5. ivoberov - Сигурно
04.01.2010 13:51
Сигурно си забравила, но първото нещо, което ти писах беше в смисъл, че щастието не само не е задължително, но често е и глупаво. И дори пошло. Пък ти ми се разсърди тогава доста.
Остави го това, моля ти се, това щастие, да ге ба, може си и без него връ му го
цитирай
6. eleni - @ivo
04.01.2010 14:34
Че кога съм ти се сърдила? Може да съм спорила с теб (обичам да споря), но сърдита едва ли съм била, не ми е характерно.

За щастието не съм съгласна. Или по-точно съм съгласна, но не с теб, а с Никита Михалков, който при последното си идване в България обясняваше на една среща с журналисти, че не разбира защо непременно интелектуалецът трябва да е стар, беден, болен и нещастен. Преразказвам по памет, разбира се.

Щастието не е срамна болест. Вярно, не е особено творчески продуктивно, защото щастливите хора повече живеят и по-малко обрисуват/описват/възпяват живеенето си. От нещастието със сигурност се е родила много повече литература, а вероятно и по-хубава. Това обаче не прави щастието глупаво. Да, когато съм щастлива видимо оглупявам, но това - кой знае защо - ме прави по-симпатична;)

А ти защо воюваш със щастието? Какво ти е направило? Пошли са само поривите ни да имитираме щастие и благосъстояние, копирайки чужди модели, обувайки чужди обувки. Моето щастие изобщо не се интересува от чуждите модели, плези им се, често спори с тях, смее се на парите, къщите, колите, кариерите. Може да го виждам рядко, но то е защото моето щастие е свободолюбиво, има си собствен живот и слава Богу, че е така, защото аз често съм разсеяна, глупава или просто уплашена и... закъснявам за срещите ни. А то, щастието, да ти кажа не е от най-търпеливите. Почака, почака... пък си отиде.

Е, отказах ли те да спориш с мен?;))))
цитирай
7. anially - И аз си ги наричах "висшите ...
09.02.2010 14:09
И аз си ги наричах "висшите сили" някога :)))
Опитай се да ИЗБЕРЕШ този възможен живот, в който са чаят с препечените филийки и прегръдката :) или пък други хубави неща :) Дай suggestion на силите какво искаш да придвижат към теб :)
цитирай
8. ka6urka - Любима
13.02.2010 02:07
ЕленОООО...толкова ми е хубаво, когато те чета, без значение какво си написала!!! И тва ако не е безусловна любООООв...не знам (е, деба, условна е - ти трябва да пишеш, аз - да чета). Карай! Прегръщам те силно!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: eleni
Категория: Лични дневници
Прочетен: 563238
Постинги: 162
Коментари: 1099
Гласове: 4694