Не припадам като видя кръв. При появата на паяк или мишка не скачам връз масата с пронизителен писък. Мога да закова пирон, без да си нанеса тежка телесна повреда и знам, че Гедоре не е второстепенен персонаж от италианска опера. Сръчна съм в сглобяването на мебели (по време на което ругая умерено). Не знам как се ревнува (чела съм упътването, но на практика хич не ми се получава) и никак, ама никак не ме бива в това да мрънкам на мъжете, с които съм. Към всички тези крайно нетипични за жена* качества трябва да добавя и това, че се ориентирам чудесно по карта и оставам полезно хладнокръвна в кризисни ситуации.

 

Да, звучи неправдоподобно хубаво, но пък е самата истина. И - не, това не е реклама на Carlsberg. Защото Carlsberg не произвеждат оправни жени, но ако произвеждаха, щях probably да съм от пилотната серия. Не е и самореклама, а просто ведро предисловие към признанието, че все пак имам поне една класическа женска слабост: страх ме е от бури.

 

Най-неприятното в страха ми от бури е, че той е в пълно противоречие с детската ми мечта да стана мореплавател или поне да имам мъж пират (а най-добре и двете). Колкото и да обичам морето и вятъра, всичко над 28 възела (7 по скалата на Бофор) ме изпълва с първичен ужас и желание да се скрия някъде на много тихо и сигурно място. А най-добре е в това време да има и кой да ме прегръща, за да не треперя. Ето, признах си.

 

А вас от какво ви е страх?

---

*Не-женските ми черти на пръв поглед хич не личат, защото са нелогично окомплектовани с типично женски екстериор - къдрици, рокли с деколте, мила усмивка, чудесен френски и способността да сготвя вкусна вечеря от... probably всичко**.

**Не, нали уточнихме, че текстът не е самореклама. Но намига на поне една реклама. Probably.

Жените умело ставаме истински жени, когато има кой да го оцени, проверено е ;) Браво за мебелите, аз не мога.

за оправянето по карта вече ти завидях, бъркането на посоките е мое чисто женско изражение, но пък не ме е страх от бури, напротив, обичам да съм в буря, така настръхва въздухът и вятърът е толкова плътен, а дъждът си плете кошниците от струи и светкавици - красота
страх ме е от тясното, от рамката, от ограниченията...много ми е забранявано явно

страх по едно време, но моят постинг далеч не е толкова романтичен за съжаление. Да, ЕленО, ти каквото и да напишеш звучи романтично. Probably. :)
http://ka6urka.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/11/29/strah.260230

от мъжете в рекламите и изобщо от рекламите ако те са огледален образ на потребителя е искам да съм в таргета им :)